Развитие на древнобългарското лечебно изкуство преди покръстването

От 801г.

Основни положения на древната тракийска медицина са: лечението да се извършва с придружаващо припяване; организмът на човека да се третира като нещо цялостно. Тракийците са използвали лечебните минерални извори и имали обичай да хвърлят в тях дребни монети за здраве и сполука. Той се е запазил и в наши дни. Траките прилагали водолечебни процедури, слънцелечение и климатолечение, познавали значението на хранителната диета и на превантивните процедури.

Славяните, които пристигат на Балканския полуостров и завладяват тракийските земи, възприемат много черти и особености на тракийската култура и особено на тракийското лечебно изкуство. Според представите на древните славяни всички космични, метеорологични, жизнени и други явления са прояви на съзнателна воля и действие на живи свръхестествени същества и сили или духове. Според техните вярвания природата не е мъртва съвкупност, а живее и мисли като човека, не е по-силна от него и може да се намесва в живота и делата му. В лечебните мероприятия и похвати населението след основаването на славяно-българската държава запазва славянските разбирания.

Исторически сведения за народната медицина в старобългарската държава се срещат във въпросника на княз Борис, отправен до папата през 9 век. От него се разбира, че тогава населението носило муски за здраве и предпазване от болести, че за лекуване са ходили при някакъв „целебен камък”, при който се стичал народ от всякъде за помощ. Въпросникът показва още, че причините за заболяванията са били търсени още тогава, били известни и последиците от кръвното родство. Подразбира се още, че старите българи са имали обичай да се къпят често и са обичали да се хранят добре.