Развитие на кардиологията до 1960 година

От 1950г.

Постепенната диференциация на медицинската наука от 1950 до 1960 година превръща кардиологията в независима специалност. Този процес способства и за успешното развитие на теоретичната й основа. През втората половина на века методите на електронна микроскопия, биохимията и биофизиката правят възможно изследването и проследяването на връзката между структурата и функциите на сърцето и кръвоносните съдове на субклетъчно и молекулно ниво. Решително се променят диагностичните и терапевтичните техники на специалноста.

В началото на 1970 година кардиологията вече разполага със своя собствена организация (включително организация в международната научна общност и специализираните национални изследователски центрове), свои изследователски методи и концептуален език. Специалността си извоюва престижен имидж в обществото, отразяващ обществената й функция и правото й на самостоятелно съществуване.

Сред основателите на тази нова специалност е Пол Дадли Уайт (1881-1973). Този медик е част от същото поколение медици (като Люис, Паркинсон, Лиан и Бругш), което също има немалък принос за развитието на кардиологията от 1940 до 60-та година. A. Л. Mясников изиграва подобна роля във формирането на кардиологията в Русия.

Макар че получава своя суверенитет, кардиологията не прекъсва свързаността си с клиничната медицина. Напротив, новата специалност се обогатява допълнително от нестандартните методически подходи, теоретичните и практическите постижения на клиничната медицина. В същото време кардиологията укрепва и се развива благодарение на прекия си контакт с други специалности - гръдна и съдова хирургия, нефрология, пулмология и други терапевтични дисциплини.