Развитие на кардиологията през 70-те години на XIX век

Историята на съвременната кардиология е белязана от бурното развитие на медицинската наука през 70-те години на XIX век. Именно в този период постиженията в областта на естествените науки, както и откритията, направени в Катедрата по вътрешни болести в Германия, управлявана от д-р Л. Траубе дават научните основи на тази специалност.

Немалко медицински историци твърдят, че през последните 3 десетилетия на XIX век са положени теоретичните основи на медицината. Благодарение на работата на K. Бернар от Франция, на школата по физиология на И. Мюлер и К. Лудвиг в Германия, както и тази на И. Сеченов в Русия, познанията относно физиологията на човека и експерименталната медицина се развиват бързо. Освен това, Луи Пастьор, Роберт Кох и техните ученици и последователи разкриват пред медицинската общественост света на микробите, които са сред основните причинители на заболяванията. Постепенно медиците започват да описват различни имунотерапии, целящи да се справят с патогенното действие на микробите, а Р. Вирхов и неговите последователи се заемат с изграждането на система от идеи, даваща основните информация за патологичните процеси и заболяванията, чиято концепция е започната още от Дж. Морган.

Методите на перкусията, преслушването, термометрията стават част от медицинската практика. До края на разглеждания период (от 1870 до 1900 година) развитието на медицината все още се намира на границата с природните науки, като едва в началото на 20 век тя се превръща в дисциплината, която познаваме днес.

В разглеждания период в областта на вътрешната медицина са направени множество открития от именити медици, сред които са С. Боткин, А. Л. Остроумов в Русия и Уилям Oслър в САЩ. Те публикуват медицинските си творби в този период, но влиянието им по-късно подпомага формирането на кардиологията като специалност през 20 век.  

По статията работи: Виктория Милова