Развитие на ларингологията през 19 век

От 1806г.

Историята на медицината "свидетелства", че най-голямата бариера, попречила на бързото развитие на ларингологията е невъзможността на медиците да изследват външния вид на ларинкса. Клиничната ларингология направила това възможно, отстранявайки тази пречка с помощта на редица нововъведения. Сред тях са методите за изследване, включващи употребата на светлина, отразена от огледала, ползването на локална анестезия, асептичните хирургични практики и повишаването на познанията на медиците по отношение на клетъчната патология. Те улеснили до определена степен развитието на ларингологията.

През 1806 година д-р Бозини разработил ъгловиден спекулум с огледало, ползван за изучаване на носната и ушната кухина. През 1837 година физиологът Йоханес Мюлер от Берлин изследвал гласните струни и начина, по който те се движат. Той провел немалко дисекции на трупове.

Английският лекар Бенджамин Ебингтън извършил ларингоскопия с устройство, наречено "glottiscope" (глотископ) през 1829 г. Въпреки това, първата успешна употреба на огледалото с цел да се огледа устройството на ларинкса, е направена не от лекар, а от испанския професор по музика Мануел Гарсия през 1854 година. Музикантът е разчитал на малко огледало, употребявано от зъболекарите. Така, при подходящо осветление професор Гарсия успял да види как функционират собствените му гласни струни по време на дишане и говор. Той публикувал много книги, посветени на гласообразуването и неговата ларингоскопска техника.

Преди да се внедри в употреба наблюдението на гласообразуващите органи с огледало, са правени опити за ларингоскопия чрез устройство, наречено ларингоскоп на Ейвъри, но за съжаление те не били особено успешни. Доктор Макензи през 1865 година е писал за тези разочароващи опити за извършване на ларингоскопия в статия, носеща заглавието "Употреба на ларингоскоп при заболявания на гърлото”.

След описанията на професор, Карл Лудвиг Тюрк разработил ларингеални огледала, които се ползвали не само за оглед на ларинкса, но и за по-лесно визуализиране на някои патологични състояния на този орган. Въпреки това, огледалата на Тюрк имали един доста сериозен недостатък – те си служили единствено със слънчева светлина, което ги правело приложими само през пролетта и лятото. Тюрк започнал да работи над своето изобретение съвместно с Ернст Брюке и Йохан Чермак от Бюдапеща. Чермак успял да внедри изкуствено осветление към огледалато, което вече можело да функционира през есента и зимата. Така изследователят описал случаите на пациенти с ларингеални патологии, без да е лансирал съдействието на Чермак пред обществеността. Тази постъпка се превърнала в повод за конфликт между медиците, които от сътрудници се превърнали във врагове. Тюрк дори поставил под въпрос успеха за медицината от работата на Чермак.

Въпреки нелепата вражда между изследователите, тяхното единоборство се отразило изключително добре на ларингологията. Още повече - по-нататъшната работа на Чермак се оказала основополагаща за областта на ринологията. Фридрих Семеледер, който бил сред най-добрите му студенти, извършил съвместно с преподавателя си първата успешна риноскопия.

Работата на Тюрк също не била в застой. През 1895 година, неговият студент д-р Шницлер създал изключително впечатляващ анатомичен атлас, посветен на ларингологията, който се ползвал дълги години в медицинския университет във Виена.

В Англия, сър Морел Макензи бил изключително очарован от описанията, направени в трудовете на Чезмак. Той преработил дизайна на ларингеалното огледало на Чезмак, наричайки го с новото име - ларингоскоп. Макензи проектирал и други инструменти, предназначени да вземат тъкани от ларинкса за биопсия.

Дори след появата на произведенията на британския отолог Джеймс Иърсли "Deafness cured by cleaning out the passages from the throat to the ear " от 1839 г. и трактатът "On throat deafness and the pathological connections of the throat, nose and ear" от 1853 г. специалностите отология и ларингология съществували поотделно: отологията се  практикувала от хирурзи, а ларингологията - от клиницистите, които предписвали лечения за остър ларингит чрез вдишване на бензоинови пари. Ларинголозите можели да извършват някои леки хирургични процедури.

За съжаление напредъкът в областта на ларингологията от 19 век все още бил възпиран от определени граници, които възпрепятствали спасяването на човешки животи. Медицинската специалност се нуждаела от още време, което да й предложи ползите от огромните възможности на технологичния напредък, управляван от медицинските изследователи.