Развитие на ринологията през 15 век

Въпреки, че древногръцкият медик Хипократ е идентифицирал някои структури, част от анатомията на носа, то през XV век те били вече детайлно описани от медиците.

Леонардо да Винчи, например, е създал картина на носните конхи и околоносните синуси през 1489 година. За съжаление този негов труд не повлиял особено на анатомичните познания на изследователите, тъй като рисунките на твореца били открити едва през 1901 година в Милано.

Ученият Джордж Томас е първият, описал вътрешното разположение на средната носна конха във доклада "Anatomiae pars prior" през 1536 година.  Първата книга, изцяло посветена на описанието на различни хирургични техники в областта на ринопластиката е публикувана през 1597 със заглавие "Treaty on Rhinoplasty". Нейният автор е Гаспаре Таглиакози, който бил професор в медицинския университет в Болоня. Медикът е описал целия си натрупан опит в научния си труд, въвеждайки в употреба някои нови техники, полезни не само за ринопластиката, но и за ринологията като цяло.

През 1651 година английският изследовател Хаймор, е описал максиларният синус, който дълго време преди това е бил наричан преддверие на Хаймор. Десет години по-късно доктор Шнайдер, работил в германския град Витенберг, констатирал че слузта в околоносните синуси не се произвежда от мозъка, а е продукт, произвеждан от тези анатомични структури.

В периода на Средновековието изследователите не са успели да си обяснят функциите на околоносните синуси. Тези неясноти довели до появата на някои твърдения, като например това, че синусите съдържат течност, която овлажнява очите. Други от тях били доста нелепи – вярвало се е, че синусите са „дренажни пространства, съхраняващи отпадъчна мозъчна течност”. Тази теория се превърнала в най-вероятната причина околоносните синуси да бъдат наричани "la cloaca del cerebro". Това нарицателно на структурите е дадено от испанския лекар Сансовино през  XVI век.

От казаното до тук можем да направим извод, че в периода на Средновековието развитието в областта на ринологията бил немалък, но все още медицинското познание се сблъсквало с неясноти, предразсъдъци и проблеми, които щели да бъдат отстранени.