Развитие на лечебното изкуство в Асиро-Вавилония

От -1800г.

Любопитна е тенденцията, че паралелно с развитието на Египет процъфтява и древната цивилизация на Асиро-Вавилония, отличаваща се със значителните си постижения в областта на иригационните  (това са изкуствено създадени системи от напоителни канали) строителни методи, земеделието, архитектурата и др.

За развитието на лечебното изкуство в Асиро-Вавилоиия историците съдят по Законите на Хамураби (XVIII в. пр. н. е.). Древните документи са формулирали условията за работата на медиците-хирурзи от робското съсловие, както и евентуалната им съдебна отговорност, когато по една или друга причина лечението е неуспешно. Друг източника на информация са глинените плочки от библиотеката на Асурбанипал в Ниневия (VII в. пр. н. е.).

Добре е да се има предвид, че по своя характер лечебното изкуство в Асиро-Вавнлония е жреческо, а представите на асиро-вавилонците относно живота, здравето и болестите имат демонологичен характер. Немалко значение древният народ отдавал на гадеането по вътрешностите и по-специално по черен дроб на жертвени животни. И до днес са съхранени бронзови модели на черен дроб, разделен на отделни участьци, които са служели за обучение на бъдещите лекари-жреци. Във Вавилон са функционирали държавни медицински школи. Въпреки мистичния характер на асиро-вавилонското лечебно изкуство то е познавало, признавало и прилагало немалко рационални методи и средства.

Асиро-вавилонските лечители създали обширна анатомична номенклатура и направили опит да систематизират болестите според причините и вътрешните им връзки: трифоидни болести, нервни, душевни, полови, болести от ухапване на отровни змии и установяват връзка между епизоотиите и епидемиите. Древният народ отдавал голямо значение на разпознаването и прогнозата на заболяванията. Сред лечителите е действали и диференциация - най-привилегировани били представителите на висшето жреческо съсловие, следвани от хирурзите от робското съсловие, а по-долу от тях стоят „фелдшерите” хирурзи (били наричани „азу”), изпълняващи леки хирургически интервенции. Асиро-вавилонците имали специалисти по очни болести, стоматолози, медици, съдействащи при раждане. Като лечебни средства древният народ разчитал на действието на асфалта, нефта, среброто (за третиране на венерически заболявания), оловото (за третиране на очните заболявания), чесъна, горчицата, шафрана и др.

Жилищата на асиро-вавилонците били благоустроени - за по-богатите семейства имало бани и гипсови тавани. Съхранени са останки от канализационни мрежи и големи вертикални колектори.
Борбата срещу заразните заболявания се водела чрез изгарянето на вещите на засегнатите, изолацията и затварянето на границите.

Асиро-вавилонското лечебно изкуство оказва влияние върху медицината в страни и по-специално върху Книдската медицинска школа.