Развитие на лоботомията в Италия

От 1936г.

До края на 1930 г. броят на левкотомиите, извършвани в повечето страни, в които техниката на манипулацията е одобрена остава доста нисък. Във Великобритания, която по-късно става основен център за левкотомии, са направени само шест операции преди 1942 г. Като цяло, общопрактикуващите лекари, които вземат решението да прилагат процедурата имат предпазлив подход спрямо пациентите си. Италианските невропсихиатри, които в ранния етап на приложението на лоботомиите приемат идеята радушно, започват постепенно да избягват предписването на операцията.

Левкотомия е извършена за пръв път според италианската медицинска преса през 1936 година от д-р Мониш. Медикът публикува статия за в италиански списания през 1936 г., а година по-късно той получава покана да демонстрира в Италия процедурата. За период от две седмици лекарят посещава медицинските центрове в Триест, Ферара и болница "Racconigi" в Торино. В нея той инструктира и подготвя италианските си колеги за извършване на няколко лоботомии. Левкотомията е включена като легитимна манипулация в две италиански психиатрични конференции през 1937 г., а през следващите две години името на Мониш започва да се цитира от италианските клиницисти.

Основният център за лоботомии в Италия е болница "Racconigi", в която ръководител е опитният неврохирург Лудвиг Пусеп. След одобрението на д-р Емилио Ризати, медицинският персонал в същата болница завършва около 200 лоботомии през 1939 г. Докладите на клиницистите, работещи в други италиански институции свидетелстват за извършването на значително по-малък брой лоботомии.

Експерименталните модификации на операцията на д-р Мониш се въвеждат с малко закъснение от италианските практикуващи лекари. Тази тенденция е най-забележима през 1937, когато Амаро Фиамберти е директор на медицинската психиатрична институция във Варезе. Тогава е извършена първата трансорбитална лоботомия.

Методът на Фиамберти включва инжектирането на спирт или формалин в бялото мозъчно вещество на фронталните дялове през специално направен за целта отвор. Счита се, че чрез този метод са лоботомизирани около 100 италиански пациенти в периода до избухването на Втората световна война. Иновациите в методите на Мониш и Фиамберти се оказват вдъхновяващи за Уолтър Фриймън, който допринася за развитието на трансорбиталната лоботомия.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията