Развитие на медицината в Александрия през очите на Херофил и Еразистрат, (1 част)

От -280г.

През четвърти век пр.н.е., траекторията на медицинската мисъл и практика вече не била концентрирана на остров Кос, където бил домът на Хипократ. Вместо това, центърът на гръцкия живот бил изместен в древния град Александрия, основан през 331 г. пр.н.е. от Александър Велики и управляван от династията, започнала от неговия генерал – Птоломей I Сотер.

Птолемеевите управници оказвали огромна финансова подкрепа на библиотеката и музея в Александрия, които впоследствие започнали неудържимо да привличат изследователите във всички области на човешкото познание. Медицинските изследвания, провеждани в Александрийския музей добили световна известност. Двама от най-влиятелните изследователи от този период били Херофил от Халкидон (около 280 г. пр.н.е.) и Еразистрат от Юлис (около 250 г. пр.н.е.). Повечето от познанията ни за тяхната работа се получавали от по-късни коментатори на медицинските събития в римската епоха - Авъл Корнелий Целз и Гален.

Изображението по-горе е част от стенопис от Боскореале, датиращ от първи век пр.н.е

Древногръцкият физик Херофил разработил мащабна доктрина за пулса. Този физиологичен процес, протичащ в човешкия организъм, според Херофил, следвал определен ритъм, като в музиката. За да се разбере естеството на пулса, хората трябвало да изучат музикалната теория. Херофил се ръководел от музикалната теория на Аристоксен от Таранто, който бил философ и музикант, обучен от Аристотел. Следвайки вижданията музиканта, доктрината на Херофил за пулса станала толкова сложна, че никой, освен опитните музиканти можели да я разберат. Така учението за пулса започнало да бъде сравнявано с мъртвородено дете.

Въпреки това древногръцката медицинска история е запомнила Херофил най-вече с неговия принос към изучаването на човешката анатомия, за която ученият е създал няколко монографии. Най-запомнящата се от тях е "За дисекциите". Известно е, че Херофил е провел внимателно проучване, касаещо устройството на мозъка. То било в разрез с мнението на Аристотел. Въпреки това, Херофил твърдял, че мозъкът е център на нервната система. Много от термините, които е използвал древногръцкият учен се "влели" в анатомичната лексика. Например, по време на мозъчна дисекция, Херофил за пръв път е въвел термина "хориоидея" за менингите, тъй като е гледал на тях като на мембраните (хорион и амнион), които обгръщали плода в майчината утроба. Неговият начин на мислене се е запазил и в други латински изрази, които все още се използват.

Херофил е разграничил и описал основните мембрани в окото. Той означил една от тях с термина "мрежообразен". Така, мембраната на ретината все още се нарича мрежообразна. Ученият е отговорен и за въвеждането на термина дванадесетопръстник. Латинският превод на гръцката дума "dodekadaktylon" буквално значи "с дължината на 12 пръста". Това е и средната дължина на дуоденума.