Развитие на медицината в Александрия през очите на Херофил и Еразистрат

От -280г.

През четвърти век пр.н.е., траекторията на медицинската мисъл и практика вече не била концентрирана на остров Кос, където бил домът на Хипократ. Вместо това, центърът на гръцкия живот бил изместен в древния град Александрия, основан през 331 г. пр.н.е. от Александър Велики и управляван от династията, започнала от неговия генерал – Птоломей I Сотер.

Птолемеевите управници оказвали огромна финансова подкрепа на библиотеката и музея в Александрия, които впоследствие започнали неудържимо да привличат изследователите във всички области на човешкото познание. Медицинските изследвания, провеждани в Александрийския музей добили световна известност. Двама от най-влиятелните изследователи от този период били Херофил от Халкидон (около 280 г. пр.н.е.) и Еразистрат от Юлис (около 250 г. пр.н.е.). Повечето от познанията ни за тяхната работа се получавали от по-късни коментатори на медицинските събития в римската епоха - Авъл Корнелий Целз и Гален.

Изображението по-горе е част от стенопис от Боскореале, датиращ от първи век пр.н.е

Древногръцкият физик Херофил разработил мащабна доктрина за пулса. Този физиологичен процес, протичащ в човешкия организъм, според Херофил, следвал определен ритъм, като в музиката. За да се разбере естеството на пулса, хората трябвало да изучат музикалната теория. Херофил се ръководел от музикалната теория на Аристоксен от Таранто, който бил философ и музикант, обучен от Аристотел. Следвайки вижданията музиканта, доктрината на Херофил за пулса станала толкова сложна, че никой, освен опитните музиканти можели да я разберат. Така учението за пулса започнало да бъде сравнявано с мъртвородено дете.

Въпреки това древногръцката медицинска история е запомнила Херофил най-вече с неговия принос към изучаването на човешката анатомия, за която ученият е създал няколко монографии. Най-запомнящата се от тях е "За дисекциите". Известно е, че Херофил е провел внимателно проучване, касаещо устройството на мозъка. То било в разрез с мнението на Аристотел. Въпреки това, Херофил твърдял, че мозъкът е център на нервната система. Много от термините, които е използвал древногръцкият учен се "влели" в анатомичната лексика. Например, по време на мозъчна дисекция, Херофил за пръв път е въвел термина "хориоидея" за менингите, тъй като е гледал на тях като на мембраните (хорион и амнион), които обгръщали плода в майчината утроба. Неговият начин на мислене се е запазил и в други латински изрази, които все още се използват.

Херофил е разграничил и описал основните мембрани в окото. Той означил една от тях с термина "мрежообразен". Така, мембраната на ретината все още се нарича мрежообразна. Ученият е отговорен и за въвеждането на термина дванадесетопръстник. Латинският превод на гръцката дума "dodekadaktylon" буквално значи "с дължината на 12 пръста". Това е и средната дължина на дуоденума.

Най-важният принос на Херофил към развитието на клиничната медицина е неговата теория за диагностичната значимост на пулса. Въпреки че някои изследвания, касаещи пулса са свързвани с имената на други, по-ранни автори (например от Аристотел), именно Херофиловият учител – Праксагор е древногръцкия учен, открил че пулсът се предава по стените на кръвоносните съдове. Праксагор преценил, че измерването на пулса може да се превърне в индикатор за наличието на някои заболявания.

Въпреки това, Херофил коригирал някои аспекти от теорията на учителя си, с които не бил съгласен. Той твърдял, че пулсът няма как да се заражда в артериите. Той бил убеден, че вълните на повишено налягане само се предавали по стените на кръвоносните съдове, а техният първоизточник бил сърцето. Освен това, Херофил разграничавал пулса не само по неговата честота, но и по качеството му.

Тук е моментът да се спомене, че Херофил не е знаел точните стойности на пулсовата честота. Именно това прави изумителен опита му да създаде системна теория за пулса. Също както Гален е написал, че: "музикантите установяват своя ритъм на свирене спрямо аранжимента на мелодията, използвайки "artis" (от гр. повишение)  и "thesis" (от гр. понижение), подобно на ускоряването и забавянето на честотата на пулса. Херофил също предполагал, че процеса на дилатацията на артерията съответства на музикалния термин арсис, а свиването на артериалната стена - на тезис.

Тази идея е заимствала някои елементи от питагорейството (течение във философията), което твърди, че числата "управляват" Вселената. Според питагорейците и човешкото тяло функционира благодарене на микроматематически правила и модели. Херофил е се опитал да открие как фунционират тези правила, за да приравни ритъма на пулса до математически изразими отношения, които да са аналогични и на музикалните теории за ритъма на мелодиите. Въпреки, че тази теория е обречен на провал, убеждението на Херовил, че честотата на пулса е важна за диагностицирането на заболяванията има огромна ценност за медицинската история.

Еразстрат, съперникът на Херофил в Александрия, постигнал забележителен напредък в областта н анатомията, описвайки мозъка по-точно от Херофил. Той разграничил главния от малкия мозък, установявайки, че от този фин орган произхождат всички нерви. Еразистрат е разграничил сензорните от моторните нерви и успял да разсее повсеместната представа, че вътрешността на нервите е изпълнена с пневма (въздух). Вместо това, той вярвал, че те са твърди и са съставени от материята, изграждаща гръбначния мозък. Теорията на Еразистрат за сърцето и неговите функции обяснява белодробната и системната циркулация на кръвта в тялото.

Картината по-горе е нарисувана от Жак-Луи Давид през 1774 година. Тя е наречена "Еразистрат открива причината за болестта на Антиох".
Антиох е син на краля на Сирия - Селевк I Никатор. Младежът бил болен от опасно заболяване, и когато другите лекари се провалили в диагностицирането на знатния пациент, бил повикан Еразистрат. Докато той преглеждал пациента в стаята на болния влезли Стратонис, една от най-възрастните царски съпруги, съпровождана от още една млада жена, също омъжена за Селвек I. От ускоряването на пулса и издайническото порозовяване на страните на пациента, лекарят отгатнал, че заболяването е психическо, а не физическо- страстта на младежа към недостъпна си мащеха била в основата на неговата болест.