Развитие на медицината и фармацията в Древна Русия през единадесети век

От 1100г.

В периода от началото на феодализма ( от IX-XII век) в Русия областите на медицината и фармацията се характеризирали с две основни направления: църковно и светско. Първите руски лекари и фармацевти били лечителите-монаси.

В манастирите, подобно на другите части от средновековна Европа възникнали болници и приюти за бедните богомолци. Безвъзмездно изцеление можело да се предложи и в първия руски манастир (от началото на XI век), наречен "Киево-Печерской лавре". В същия исторически период, благодарение на православната църква врати е отворила и първата безплатна болница. Лечебното заведение е създадено от епископ Ефрем, който въвел специален устав. В документа били написани правилата на "милосърдието за болните и възрастните хора". Според тези правила се изисквало за манастира да работи лекар, който да разполага със запаси от медикаменти. Сред лекарствата задължително било присъствието на различни видове масла, пластири, мед, вино, сливи и боровинки. Болниците не се лекували толкова често заболели монаси, лечебните заведения били предназначени най-вече за заболелите миряни.

Така, в началото на XI век започнало организирането на първите руски болници, а поддръжката на болничните заведения включвала набавянето и доставката на запаси от медикаменти от лицата, които отговарят за лекарствата. Това дава основание на историците да считат, че в рамките на болниците съществували и първите прототипи на аптеките. За високото ниво на медицинската наука и наличието на непознати за Европа лекарства допринасят връзките на Киев с Александрия и Египет, а тези древни държави можели да се похвалят със завидно вино на лечителското изкуство.