Развитие на ортопедията в Древна Елада до 1100 година

От 1110г.

Историята, разказваща за развитието на медицинската наука в Древна Елада е съхранила ръкопис, датиращ от 1100 година. От този византийски документ историците на медицината могат да добият ясна представа за развитието на методите на лечение от този период. В ръкописа е описано как лекар намества счупена челюст, а неговият асистент придържа главата на пациента.

Ортопедията първоначално е била клон от древногръцката хирургия, която се занимавала главно с корекцията и отстраняването на телесни деформации. Смята се, че ортопедията е повлияна, а и е заимствала някои от техниките за лечение на атлетите в гимназиите.

Що се отнася до писмените източници, историците черпят основната информация за развитието на древногръцката медицина индиректно от три Хипократови трактата: "За ставите", "За фрактурите" и "За хирургията". За съжаление съдържанието на оригиналните творби не е съхранено. Описания от тях са представени на западния свят чрез ръкописи, съставени от Аполоний от Китион около първи век и от Соранус през втори век.

Всички медицински въпроси, свързани с ортопедията най-често били разглеждани на Хипократовия корпус, където се третирали изкълчванията и счупванията, а медиците демонстрирали афинитета си към модерната техника и практика за наместването на пострадалите кости.