Развитие на оториноларингологията в края на 20 и началото на 21 век

От 1967г.

През 1953 г. компания „Zeiss Optical Company” в САЩ представила информация пред медицинското общество за извършена микрохирургическа ушна манипулация, осъществена благодарение на специално създаден от нея бинокулярен микроскоп. Медиците Фриц Зьолер и Хорст Вюлщайн докладвали за проведените от тях успешни лечения на тъпанчеви перфорации и хронични гнойни инфекции на средното ухо благодарение на същите бинокулярни микроскопи. През 1954 година, д-р Армстронг въвел в употреба полиетилнова тръба, която се поставя в тъпанчевата мембрана, за да се лекуват случаите на серозен отит на средното ухо.

Тези нововъведения, на които медиците са разчитали през втората половина на 20 век за третирането на заболяванията на ушите, носа и гърлото са подпомогнали и отороларинголозите, които постепенно започнали да имат по-добър контрол и познания относно ползите от употребата на микроскоп и акустичната област на слуховия канал като цяло. Впоследствие тази област се превърнала в обща "отправна" точка за отоларинголозите и неврохирурзите, а пионерната работа на Уилям Хаус в Лос Анджелис, допринесла за успешното отстраняване на гръбначномозъчни тумори с помощта на микроскопи.

Въпреки всички научни познания, разработени в тази област, дегенеративните процеси в човешкия организъм не са се променили дори малко. Шумът в ушите, световъртежът и намаленият слух остават важни причини за намаляване на качеството на живота, особено в старческа възраст. Този факт, както и желанието на медиците всячески да помогнат с работата си на децата, родени със слухови нарушения, способствали за скоростното развитие на слухопротезирането, както и поставянето на различни видове кохлеарни импланти.

През 1967 г. медиците Зомер и Файнмесе  опитали да проследят и запишат електрическата активност на човешкия мозък, която е предизвикана от акустичен стимул. Този техен опит станал известен като първото проучване, целящо да изучи влиянието на евокираните потенциали в слуховите пътища. През 1968 г. медиците Аран и льо Бел в Бордо, Франция, създали нов обективен метод за изготвяне на оценка на слуха, разработен на базата на електрокохлеография. През 1970 г. лекарите Джует, Романо и Уилингстън доказали конкретния  произход на мозъчностволовите потенциали и стандартизирали техниката за извършване на записи, създавайки номенклатура, която все още се използва.

Въпреки безспорния напредък в областта на оториноларингологията, постигнат до края на 20 век, историята на медицината свидетелства, че концепцията на кохлеарната електростимулация на слуха не е нищо ново. Италианецът Алесандро Волта, известен с това, че е създал първата електрическа батерия, е извършвал експерименти, които включвали подаването на невисоко електричество по метални пластини, поставени в ушите му още през далечната 1800 година. Опитът му вероятно не е бил особено приятен, но изследователят съобщил, че може да чуе шум, подобен на този от вряща вода, който бил най-силен в последните мигове преди да припадне. Впоследствие руска група медици извършва истинска стимулация на слуховия нерв, осъществена за първи път през 1934 г. Най-съществения напредък в разработването на кохлеарните импланти започва през 1960 г., като за него са отговорни група от оториноларинголози и инженери във Франция, Германия, Австрия и САЩ. Тези им усилия били възнаградени през 1977 година, когато в Бразилия, Педро Луис Мангабейра Алберназ извършил първото успешно поставяне на кохлеарен имплант.

В началото на 21 век поставянето на мозъчностволовите импланти, благодарение на които хората с увреждания на слуховия нерв можели да възстановят част от слуха си, също било въведени в оториноларингологичната практика от Уилям Хаус в Съединените щати и Бразилия, от Рикардо Ферейра Бенто.

Бъдещето на научните изследвания в областта на отологията в началото на 21 век започнало да се развива с бърза скорост, като този процес вероятно е най осезаем в молекулярната генетика. Така в началото на 2005 г. много гени, отговорни за предизвикването на глухотата при хората били идентифицирани благодарение на проекта „Genome”, а генното инженерство и технологиите, чрез които може да се извършват промени в структурата на ДНК биха могли да допринесат за изключително много нововъведения  в областта на оториноларинголагията и медицината като цяло.