Развитие на оториноларингологията през 16 век
От 1543г.
През 16 век се наблюдават са направени няколко важни и любопитни медицински открития, "начертали" историческото развитие на оториноларингологията като клон от медицината. Най-съществените от тях са дело 6 италиански изследователи, посветили времето си на изучаването на анатомията и физиологията на слуховия сетивен орган.
И така, първото важно откритие, оформило основите на оториноларингологията е направено в началото на 16 век от Беренгарио де Капри и Инграсия от Неапол – Италия. Те са описали фините костици, съставящи част от средното ухо – чукче на наковалня и стреме.
По-късно медикът Евстахио също допринесъл с работата си за историческото развитие на оториноларингологията, описвайки мускула "tensor tympani". Той твърдял, че "corda tympani" е нерв, а не кръвоносен съд. В чест на неговото откритие цялата структура описана от лекаря започнала да се нарича Евстахиева тръба. Трудът на Евстахио, описващ анатомията на ухото се нарича "De Auditus Organis" и години наред се е считал за базисен. Той е описал функциите на костната и хрущялната част на слуховия орган.
Впоследствие през далечната 1543 година, изследователят Верзалио е описал овалната тъпанчева мембрана и шийката на чукчето, която е сраснала с нея, както и добавил някои факти, касаещи наковалнята и стремето.
Фалопий, от известното медицинско училище в Падуа е изследвал и изучил функциите на лицевия нерв. Именно той е ученият, който е описал и наименувал наблюдаваната от него структура "tympanum" като тъпанче поради визуалната му прилика с барабан. В статията си "De morbo Gallico" той описал и високите, интензивни шумове в ушите, които според него, биха могли да са следствие от напреднал стадий на сифилис.
По-късно Фабриции, един от най-известните от студенти на Фалопий, е публикувал теорията си за слуха, която въплъщавала идеята на Аристотел. Нововъведението, внесено във Фалопиевата теория било описанието на новаторска процедура, включваща стимулция на слуховия нерв. Фабриций е описал и за първи път подходящ и надежден метод за осветяване на оперативното поле при извършване на отологични операции благодарение на устройство, насочващо слънчевата светлина или тази от свещта.
От казаното до тук може да се направи извод, че научното развитие в областта на медицината през 16 век и изброените по-горе открития са повлияли на представата на хората относно оформящата се оториноларингология.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СПИСАНИЕ ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯ бр. 3 / 2011
СПИСАНИЕ ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯ бр. 4 / 2011
ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ПО ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯ
СПИСАНИЕ ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯ бр. 1 / 2011
СПИСАНИЕ ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯ бр. 2 / 2011
НОЩТА НА ДЕСЕТИ - ЙОРДАН ГАНЧОВСКИ - ХЕРМЕС
Библиография
http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1808869415301324
СТАТИЯТА е свързана към
- Д-р Ангел Христов Недев
- Перорално приложение на медикаментите
- Знахарско лечение, описано от българския оперен певец Михаил Люцканов
- Доц. д-р Георги Петков Илиев
- Етимология на биологията
- Д-р Антон Асенов
- История на Николай Дубинин
- Декларация за правата на пациента, приета на 34-ата Световна медицинска асамблея в Лисабон през 1981 година
- Полинезийските островитяни като част от историята на човешката еволюция
- Тест за изследване на слуха (Аудиометрия)
Коментари към Развитие на оториноларингологията през 16 век