Развитие на ринологията през XIX век

От 1841г.

И през 19 век специалността ринология продължила своето ускорено научно развитие. Така през 1841 година в Берлин изследователят Хенле провел доста любопитни изследвания, които повлияли на историческия напредък в тази област. Той наблюдавал под микроскоп различни тъкани и диференцирал няколко вида епител. Той бил най-заинтересован от ресничестите епителни клетки, постилащи лигавицата на носа и дихателните пътища.

Впоследствие през 1886 година във Виена изследователят Майкълз-Радецки първи е описал устройството на максиларния синус през долния носов ход. В САЩ през 1893 г. д-р Колдуел представил свой анатомичен изследователски метод, при който синусът се отварял през кухината на кучешкия зъб, а лигавичната мембрана се премахвала, за да се проправи малък проход в латералната стена. През 1896 година в Берлин д-р Бенингхаус станал един от първите европейски лекари, които използвали техниката на Колдуел. Въпреки това, той внесъл в нея и собствена модификация, оставяйки свободна мукозна тъкан, покриваща отвора. Без да е наясно с работата на Колдуел, през 1897 година, д-р Люк в Париж съобщил за своя новаторски медицински метод, който на практика бил идентичен с този на американския му колега.  

През 19 век познанията на изследователите, касаещи анатомията на носната кухина значително били подобрени благодарение на работата на Емил Зекеркандъл от Австралия, който през 1870 г. описал в детайли устройството на носа и околоносните синуси в анатомичните си изследвания. Тези негови трудове станали ключови и за развитието на лицево-челюстната хирургия.

Десетилетията, предхождащи началото на XX век били изпълнени с проучвания, целящи да попълнят празнините в познанията относно анатомията на носната кухина. За тях са допринесли трудовете на учени като Грюнвалд, Оноди, Хайек, които по една или друга причина, се превърнали в свидетели на раждането на ринологията като отделна специалност, тъй като те положили основата на сегашните ни представи за диагностиката и лечението на заболяванията на носната кухина.

Така ринологията се радвала на голям напредък, особено в областта на диагностиката и ендоскопската хирургия благодарение на труда на Филип Бозини от 1806 година. През 1879 година д-р Чезмак е въвел в употреба термина "риноскопия", популяризирайки употребата на назалния спекулум  и употребата на ендоскопа при риноскопия.