Развитие на ринологията през XVII и XVIII век

От 1707г.

През XVII и XVIII век научните дискусии, посветени на ринологията били насочени към откритието на нови начини, похвати и провеждането на изследвания, целящи да изяснят функциите и предназначението на околоносните синуси.

Така, в началото на 17 век започнало да се наблюдава опасната тенденция немалко заболявания (от халитоза до акне по лицето) да бъдат третирани с цялостна или частична конхотомия.

През далечната 1707 година в Англия медиците Дрейк и Коупър съобщили за случаи на халитоза, възникнала вследствие на нагнояване в областта на максиларния синус. Те третирали пациентите с такива оплаквания като вадили зъбите им. По този начин, през образувалите се вследствие на зъбната екстракция ямки можело лесно да се открие засегнатият максиларен синус.

През 1765 година във Франция медикът д-р Журден, се опитал да излекува гнойните възпалителни процеси в максиларните синуси чрез дразнене на структурите в областта на естествените им отвори, но това не било особено успешен терапевтичен матод.

През 1743 френският медик д-р Ламорие е въвел в употреба любопитна медицинска манипулация, при която демонстрирал отваряне на максиларен синус през устната кухина. През 1768 година медикът публикувал свой труд, съдържащ описание на манипулацията. Методът на Ламоние за оперативното третиране на максиларен синус през зъбната ямка се превърнал в стандартната процедура, ползвана до края на 18 век.

И така, периодът от 17 до 18 век, нужен на изследователите да изяснят функциите и предназначението на околоносните синуси, освен че "донесъл" нови методи за лечение на заболяванията на тези структури оказал и положително развитие на ринологията като цяло.