Развитие на руската оториноларингология до средата на 19 век

От 1893г.

Оториноларингологията като медицинска дисциплина се е утвърдила през втората половина на 19 век. Така през 1893 г. тя била включена сред основния брой медицински дисциплини, необходими за изучаване от бъдещите медици, обучаващи се във Военномедицинската академия в Санкт Петербург. След 1922 г. във всички факултети (медицински, педиатрични, санитарно-хигиенни и стоматологични) оториноларингологията станала задължителна за висшите медицински училища.

Първият руски специалист по ларингология бил д-р Д. И. Кошлаков. Неговият колега д-р А. Ф. Прусак бил първият специалист по отология, а д-р K. A. Рауфус бил първият медик, приложил непряка (огледална) ларингоскопия по време на лечение.

Най-ранната писмена информация, касаеща формирането на терминологията, с която борави оториноларингология в Русия, е публикувана през 1783 година от д-р М. Амбодик. Малко по-късно доктор И. Ф. Буш (1771 - 1843) в своя основен труд по хирургия, преиздаван 5 пъти, детайлно е представил основите на оториноларингологията, познати в този период на руските лекари.

Любопитен е фактът, че Русия много бързо съумяла да се превърне в една от страните, където методът на ларингоскопията безпроблемно и скоростно намерил своите последователи сред медиците. Сред имената на основателите на т.нар. терапевтични училища се нареждат тези на С. Боткин и Г. Захарин. Учебните институции на двамата медици не само имали модерно оборудвани ларингоскопски кабинети, където пациентите получавали адекватно лечение, в тези училища медиците можели да преподават на своите студенти как да прилагат ларингоскопии на болните.

Доктор К. Рауфус е един от основателите на руската педиатрия. Като всеки добър лекар д-р Рауфус истински се е интересувал от всички нововъведения в медицината. Именно желанието му да се „движи в крак с времето” го накарало бързо да внедри ларингоскопията в изследването на малките пациенти. През 1861 г. той изпълнил първата в света операция на щитовидния хрущял на пациент на средна възраст, отстранявайки опасни ларингиални тумори. Скоро K. Рауфус описал подробно клиничните прояви на стенозата на ларинкса, както и тези при острия ларингит.

Ако трябва да обобщим казаното до тук, то ще подчертаем, че обединените усилия на редица лекари успели да "насочат" и развият историческия път на руската ларингологията в желаната насока. Откритията им в тази област били непрестанни - първите станали факт още през 1861 г. (т.е. 2 години след публикуването на първото издание на книгата Чермак, касаеща употребата на огледалния метод при прегледите на гърлото). Малко след това били публикувани немалко емблематични медицински трудове. Сред тях се очертала основната теза в работата на д-р Иван Tурино (възпитаник е на руската Медико-хирургическа академия), публикувана в "Ларингеалното огледало и неговото приложение при разпознаването на болестите на ларинкса", както и трудовете на И. Т. Жуковски - "Ларингоскопски набор за работа на практикуващите лекари" и д-р Рауфус „Каутеризация и инцизия на ларинкса”. Всички тези творби освен че "очертали" пътя на руската оториноларингология, служели за надеждни източници на информация за обучаващите се специалисти.