Развитие на руската оториноларингология през втората половина на 19 век

От 1893г.

Знаете ли, че почти веднага след обособяването (в средата на 19 век) на оториноларингологията в Европа, медицинската дисциплина почти веднага била радушно посрещната в Русия? Нещо повече, редица големи руски анатоми, хирурзи, терапевти и общопрактикуващи медици посветили значително внимание на изучаването на анатомията, физиологията, диагностиката и лечението на органите, които впоследствие станали обект на оториноларингологията.

Вероятно този процес до голяма степен бил подпомогнат и от написаното в някои класически руски медицински трудове в началото на 19 век. Сред тях са оригиналните медицински ръководства и разработки по анатомия на професор П. Загорски (1764-1847), работил в Санкт Петербург, както и публикациите на професор E. Мухин (1764-1847), преподавал в Московския университет. Техните трудове съдържали ценна информация за структурата и физиологията на ушите, носа и гърлото. Към тези творби може да се причисли и монографията "Анатомичен и физиологичен трактат за човешкия слух”, написана през 1825 година от А. Фишър, както и  и "Класически образ на слуховия орган" от 1833 година от И. Буялски.

От значителен интерес за руските оториноларинголози, живели през втората половина на 19 век било и описанието на операция на фронталните синуси, направено от руския лекар Ф. Шулер (творбата му се казва "Хирургически коментари от моята практика" от 1826 година). Според книгата хирургът отстранил част от предната и задната стена на челния синус, тъй като бил засегнат от остро възпаление, вследствие на нараняване. Това бил първият случай на радикална хирургическа намеса при третирането на фронталните синуси, описан в руската медицинска литература.

Скоростното развитие на руската оториноларингология обособило появата на първите клиники, ангажирани с лечението и изучаването на заболявания на ушите, носа и гърлото. Те били създадени в Санкт Петербург и Москва. Първата отворила врати през 1893 година, а втората през 1896 година. И двете лечебни заведения съумявали да комбинират трите медицински дисциплини, обособили се в оториноларингологията. Директор на московската клиника бил д-р С. Щайн, който преди да стане специалист по оториноларингология, се занимавал с преподавателска дейност в Московския университет.         

По-късно такива клиники са открити в Саратов, Самара, Твер, Казан, а руската оториноларингология, макар че се движила скоростно по пътя на иновациите, се нуждаела от достатъчно време, за да бъде доразвита и да се превърне в съвременната дисциплина, която познаваме днес.