Развитие на техниките за осигуряване на съдов достъп от 1980 до 1992 година
От 1980г.
През 1980 година се публикува научен труд, написан съвместно от медиците У. Гейс и Гиачино. Той носи заглавието: "Тактически план за осигуряване на съдов достъп за хемодиализа". Трудът се оказва доста полезен за историята на осигуряването на съдов достъп за хемодиализа, защото съдържа цяла колекция от иновативни и креативни идеи, свързани с начините за направата на артериовенозни фистули, както и на различни присадки.
Ерата на перкутанната и транслуминалната ангиопластика за осигуряване на съдов достъп започва с публикуването на труда на Дейвид Гордън и Сидни, който е базиран на работата на Грюнтциг: "Лечение на стенотични лезии по диализните фистули и шънтовете за достъп чрез транслуминална ангиопластика ".
Г. Крьонунг (от Бон, Германия) публикува основополагащи идеи, относно това как различните видове канюлизация се отразяват на ремоделирането на съдовете, където е фистулата. Той показва, че канюлизацията понякога може не само да унищожи вената, но и да окаже съществено значение за бъдещото ремоделиране. Въпреки това канюлизирането може да се окаже ефективно средство за превенция на образуването на аневризми и стенози.
За пациентите с изчерпана съдова анатомия и в двете ръце или стенози по протежението на субклавиалната вена, устойчиви на интервенция, д-р Хосе Поло (Мадрид, Испания) въвежда понятието "брахиално-шийна политетрафлуороетиленна фистула за хемодиализа". Впоследствие манипулацията се превръща в брилянтно решение при пациентите, на който може да се създаде анастомоза, при която се свързва присадката към вената с помощта на вътрешната югуларна вена.
Докато ангиографските и радиологичните техники станат широко приети, неинвазивните ултразвукови техники, използвани предимно от нефролози напредват съвсем бавно. Появява се забележителната статия на Барбара Нонаст-Дениъл (Хановер, Германия), която носи заглавието: "Цветна оценка с ултразвуков доплер на артериовенозни хемодиализни фистули". Чрез тази оценка за лекарката става възможно да получи точните анатомични и функционални параметри, които са полезни за ръководене на хирурга и за оптимизиране на процедурата при първите операции за осигуряване на съдов достъп. Манипулацията позволява и наблюдение на функциите, извършващи се чрез съдовия достъп по време на процеса по проследяване.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЗЕЛЕНА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 08 G21 * 100
ЧЕРНА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 07 G22 * 100
СПРИНЦОВКА 2 мл. * 10 бр.
СПРИНЦОВКА С ИГЛА 10 мл * 1
РОЗОВА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 18 G * 100
КАФЯВА ИНЖЕКЦИОННА ИГЛА 26 G * 100
Библиография
1. http://ndt.oxfordjournals.org/content/20/12/2629.full#sec-5
Коментари към Развитие на техниките за осигуряване на съдов достъп от 1980 до 1992 година