Развитие на хирургията през XIX и XX век

От 1873г.

В продължение на векове хирургията като медицинска дисциплина не се е радвала на особено иновативно развитие и нововъведения. Тази тенденция била променена едва в средата на XIX век, а когато подемът в областта станал осезаем и за немедицинската общественост, достигнатата висота вече била изпреварила всичко постигнатo до края на предишното хилядолетие.

Сега, нека си поговорим честно: описаното по-горе положение не започнало да действа отведнъж – имало определени предпоставки. Сред тях са: откритието на анестезията, въвеждането в действие на пълната и местната наркоза в хирургията, разработването и изпробването на асептичните техники в хирургичната практика, въвели се в действие методите за спиране на кървенето, кръвозагубата можела да се възстановява по медицински път, завършено било и формирането на съвременната анатомия, на топографската анатомия, подобрили се хирургичните техники за извършването на определени манипулации.

Нека проследим всички нововъведения, превърнали хирургията от 19 и 20 век в медицинската дисциплина, която познаваме. И така, първата революция е станала факт през далечната 1846 година благодарение на работата на американския зъболекар д-р У. Мортън. Той извършил първото в медицинската история безболезнено отстраняване на подчелюстен тумор. Пациентът му бил подготвен преди операцията и бил помолен да вдишва етерови пари, благодарение на които човекът изгубил чувствителността си за болка. Една година по-късно, акушерът д-р Джордж Симпсън въвел в медицинската практиката на хлороформната анестезия.

Превенцията на гнойните следоперативни усложнения, довеждащи до фатален край немалко от оперираните в миналото станала възможна благодарение на Джордж Листър, който развил антисептичното лечение на раните, както и профилактиката на септичните усложнения. Употребата на фенола (карболовата киселина) за напояването на превръзки, измиването на ръцете, стерилизацията на въздуха в операционната зала чрез пръскането на препарата станало широко разпространена практика.

По-нататъшното развитие на тези методи е довело до появата на асептиката - метод за превенция на появата на гнойните рани, основан на принципа на унищожаването на микробите по повърхността на всички предмети, които влизат в контакт с раната чрез топлинна обработка. През 1885 M. Суботин наложил създаването на специална операционна зала, която се използвала стерилизацията на инструментите и превръзките, а след това ученикът на Н. Пирогов - E. Бергман разработил метод за стерилизиране на превързочния материал и хирургичните инструменти с пара или във вряла вода.

За контролирането на обилното кървене по време на операциите незаменим се е оказал опитът на светилото в историята на руската медицина – Николай Пирогов. Спокойно може да се твърди, че медикът е направлявал развитието на топографската анатомия и е изучавал задълбочено структурата на кръвоносните съдове. След това е въведено в употреба предложението на Ф. Есмарх (от 1873) в хирургията да се използва фиксиращ кръвоспиращ турникет.

През 80-те години на XIX век били разработени и приложени за пръв път в практиката кръвоспиращите хемостатици (роля за това са имали медиците T. Кохер, И. фон Микулич-Радецки, Ж. Пеан), използвани в медицината и днес.

За да може да се компенсира загубата на кръв по медицински път от голямо значение било откритието на кръвните групи от К. Ландщайнер (1901) и Я. Янски (1907), което позволило да се извършват кръвопреливания на болни и ранени и да се провеждат основни основните операции на вътрешните органи.

В миналото един от основните приоритети на хирурзите било бързото извършване на медицинските хирургините манипулации, тъй като методите на анестезия бяха изключително несъвършени, а операциите се провеждали с малко или без никаква анестезия. Често пъти доктор Пирогов сам демонстрирал как следва да се извършват хирургическите техники.

"Който е добър в диагностиката, той е добър в лечението" - тази латинска поговорка определено е пряко свързана с хирургията, тъй като само точната диагностика позволява на медика да избере най-подходящия метод на лечение. За развитието и усъвършенстването на хирургичната наука, както и медицината като цяло, от най-голямо значение е откритието, направено от физика В. К. Рьонтген. През далечната 1895 година  ученият открил нов вид специфично лъчение, което впоследствие станало известно като Рентгенови лъчи. Работата на лекарите с този диагностичен метод от огромно значение за цялостното историческо развитие на медицинската наука.

Началото на XX век е ознаменувано от развитието на сърдечната, пластичната и трансплантационната хирургия. Част от основите на съвременната сърдечна хирургия са положили С. Брюхоненко и С. И. Чечулин, които през 1924 г. разработили апарат сърце-бял дроб, който позволявал по време на операциите сърдечната дейност да се поеме изцяло от машината. По-късно през 1953 година подобреният апарат започнал да се ползва в клиничната практика от американския хирург д-р Д. Гибън.

Като особено съществен момент от историческото развитие на сърдечната хирургия може да се определи операцията от 1914 година, проведена от френският хирург М. Тюфие, направил за пръв път разширение на аортната клапа по време на съкращение на сърдечния мускул.
През 1967 година в Кейптаун ЮАР била извършена първата успешна трансплантация на сърце, една година по-късно тази манипулация била извършена и в Русия, а всички описани по-горе медицински нововъведения са превърнали хирургията в съвременната медицинска дисциплина, която познаваме.