Развитие на хирургията сред древните народи – Египет и Индия

От -6000г.

Хирургията започнала да се развива много по-рано в сравнение с други области в медицината - почти от раждането на човечеството. В далечното минало постоянни спътници на човека били ловът и неспирните войни, а човечеството трябвало бързо да научава съществени и полезни медицински методи за оцеляване (като например как да спира обилното кървене на раните, как да отстраняват пронизалите ги стрели). Въпреки това, хирургията трябвало да "извърви" много дълъг път, за да се превърне в официално призната медицинска дисциплина през XIX век.

Оказвайки си помощ един на друг, хората в древността правели многократни опити да спрат кървенето, притискайки раните, поставяли кървящите крайници на по-високо място спрямо положението на тялото, налагали разраненото място с дървесна пепел и превръзки. Сухият мъх се използвал като превързочен материал, а растението притежава антисептично действие. По време на разкопки, по намерените древни човешки скелети лесно можели да се видят следи от дупки в черепа или ампутирани крайници. Изследванията на такива кости показват, че хората, живели в миналото определено са преживявали тежки хирургически манипулации и са оцелявали въпреки примитивните медицински грижи.

Проучванията на мумии, рисунки, дешифрирането на някои йероглифи при разкопки в Египет, Индия, Гърция, Китай, Византия, давали известна представа на медицинските историци до къде се е простирало нивото на хирургичните грижи в различните етапи от историята на човечеството.

В древен Египет, нивото на развитието на медицината и хирургията като част от нея, са били на висота: около 6000 г. пр.н.е. успешно са се правили сериозни манипулации, каквито са например ампутациите, кастрацията, отстраняването на камъни от пикочния мехур, трепанациите на черепа, а раните се обработвали с различни естествени продукти - мед, масло, вино и др.

В древна Индия около 1500 години пр.н.е. широко се използвали следните хирургически инструменти - скалпели, пинсети, огледала, прототипи на първите спринцовки и т.н. (археолози са откривали около 120 вида хирургически инструменти). Древноиндийските хирурзи изпълнявали различни операции, като например цезаровото сечение. В писмения източник „Sushruta” се твърди, че хирургията е: „първата и най-добра от всички медицински науки.

Можем да твърдим със сигурност, че и двата древни народа са извършвали някои сложни оперативни манипулации, а основите на хирургията определено са били положени благодарение на тях.