Развитие на хирургията сред древните народи – Римска империя и Близък Изток

От 130г.

Ако можем да твърдим, че основите на хирургията са поставени от народите на древен Египет, Индия и Гърция, то в Римската империя и Близкия изток - медицинската дисциплина била доразвита.

Не може да се отрече, че едни от най-емблематичните древноримски медици са Авъл Корнелий Целз и Клавдий Гален. Целз е живял през първи век от н.е., освен това е бил един от уважаваните ученици на Хипократ. В неговия енциклопедичен трактат "Изкуство” ( "Artes"), или по-точно в разделите, касаещи провеждането на хирургическите манипулации, лекарят е описал прецизно как се извършва ампутация на крайник, как се отстранява катаракта, как да се направи най-ефективната хемостаза чрез лигиране на някои главни кръвоносни съдове. Той е бил първият в Европа лекар, описал признаците на възпалението (подуване, зачервяване, повишена температура, болка).

Огромен принос за развитието на древноримската хирургия и медицина има и древноримският медик Клавдий Гален (ок. 130-200 година). Неговите медицински принципи са се ползвали през следващите няколко века от обучаващите се студенти. Друго огромно достижение на древния лекар е въвеждането на медицинския експеримент като метод в практиката. Неговите систематични данни за анатомията и физиологията са се превърнали в отправна точка за създаването на изследванията в областта на медицината и хирургията в частност. Освен това, Гален е описал и въвел различни хирургически техники (методи за спиране на обилното кървене, практикувал е пластична хирургия за заболявания като "заешка устна"), предложил е употребата на нови видове хирургични конци.

Стойността на научния принос на Целз и Гален били толкова значими за медицината (неслучайно някои от техните канони не са се променяли до VIII век), че поколения лекари са разчитали на опита, натрупан от техните практики. По-късно техните знания се превърнали в основа за лекарската практика на византийския лекар Павел Егински (срещан и като Павел от Егина) от седми век. Лекарят извършвал сложни операции и разчитал на лигирането на съдовете като средство за преодоляването на обилното кървене по време на ампутации, отстранявал е тумори и аневризми.

Голям принос за развитието на хирургията в Близкия Изток има персийският медик Абу Али Ибн Сина, известен като Авицена (980-1037 година). Медикът разчитал на врялото вино за дезинфекция на раните, използвал е първи нов вид шевове, въвел е в практиката шинирането и прилагането на гипсови превръзки за третирането на фрактури на костите, описвал операции като трахеотомия, отстранявал камъни в бъбреците. Най-известният негов труд се нарича "Канон по медицина", който впоследствие е преведен на няколко европейски езици и си е спечелил заслужено славата на надежден медицински учебник, ползван от обучаващите се медици до XVII век. Въпреки това, неоспорим е фактът, че зад част от неговия принос към медицината стои знанието, усвоено от практиката на Хипократ и Гален. Неоспорим е фактът, че трудът на тези медици е съчетал най-доброто от лекарските практики на своте предшественици, за да го доразвият и усъвършенстват, превръщайки хиругията в основна медицинска дисциплина.