Разреждане на лекарствата – втори основен принцип на Ханемановата хомеопатия

От 1976г.

През 1789 година германският медик Самюел Ханеман е попаднал на превод, направен от д-р Уилям Къклън. Той е превел трактата "Материя Медика", който съдържа древна информация за приготвянето на билкови лекарства. Съдържанието на медицинския документ е впечатлило д-р Ханеман. Впоследствие той е разработил своя система за лечение, която започнала да се нарича хомеопатия (след 1796 година). Неговата лечебна система е базирана на твърдението, че определен медикамент може да подейства единствено на заболяванията, чиито симптоми са много подобни на онези, които възникват при здрави хора при употреба на същия медикамент. Друг крайъгълен камък в хомеопатията на Ханеман е задължителното разреждане на медикаментите, които следва да се приемат от болния.

Медикът е препоръчал това разреждане да се извършва стократно и в много степени:
- първата е 1:100;
- втората е 1:10 000;
- третата е 1: 100 000;

Впоследствие на конгрес на хомеопатите се взема решение да се въведе десетично разреждане, т.е дозите да бъдат 1:10, 1:100, 1:1000 (до 6-8) степени, наречени потенции. Течните медикаменти се разреждали с алкохол, а неразтворимите съставки се приготвят във вид на стрити смеси с млечна захар в съотношения на десетичното разреждане. Според Ханеман разреждането следва да увеличава лечебното действие на медикамента, а стриването на твърдите смеси ги раздробява до молекули.

Хомеопатията първоначално е разчитала на вещества с минерален, растителен и животински произход, но с течение на времето лечебната система е преминала към фармацевтично приготвените лекарства при съответното разреждане. 

И така, германският медик стигнал до извода, че за да се приготвят хомеопатичните лекарства трябвало да се спазват няколко основни процеса – набавяне и обработване на изходните суровини, създаване на тинктура-майка и динамизиране на медикаментите. Майчината тинктура се създавала чрез накисване (мацериране) на определени лечебни растения в готов разтвор, съставен от 96% алкохол и вода. След определен престой в разтвора се извличали (екстрахирали) полезните вещества, а самият метод на извличане се прилагал за направата всички хомеопатични лекарства с растителен произход. Полученият чрез екстракция разтвор се подлагал на пресоване и филтрация.

Следващият процес, от който зависел видът на хомеопатичните медикаменти се нарича динамизация, състоящ се от два основни подетапа - разреждане и потенциране (динамизиране). При първия подетап концентрацията на тинктурата-майка и на разтвора на даденото химическо вещество трябвало да се редуцира (чрез разреждане). Полученото съдържание се подлагало на динамизация (разтръскване). Разреждането можело да се извърши по два отделни метода – на Корсаков и на Ханеман. Именно вторият метод ще бъде разгледан в следващите редове.

Методът за разреждане на Самюел Ханеман постулирал, че от майчината тинктура трябвало да се вземе точно 1 тегловна единица. Тя трябвало да се смеси с 99 тегловни единици разтворител. Полученото съдържимо се подлагало на динамизация.Така се получавало лекарство от първо хомеопатично разреждане – 1СН (Centesimal  of Hahnemann, или разреждане в съотношение 1:100).

Схемата по-долу отразява описания до тук процес.

От сместа, разредена в съотношение 1 към 100 също трябвало да се вземе 1 тегловна единица. Тя се смесвала в отделен стъклен съд с нови 99 единици разтворител. По този начин се получавал медикамент с разреждане с 2CH, синтезиран по метода на Ханеман. Впоследствие се взело решение по метода на Ханеман да се въведе десетично разреждане, т.е дозите да бъдат приготвяни в съотношение 1:10, 1:100, 1:1000 (до 6-8) степени, наречени потенции.

Може да се направи извод, че и двата метода за разреждане (на Корсаков и Ханеман) при производството на хомеопатични медикаменти са изключително сходни. Основната разлика между тях е, че при  Ханемановия метод за всяко следващо стократно разреждане, задължително трябвало да се ползва нов стъклен съд. Според Корсаков, след изливането на съдържимото в стъклена колба (за първото стократно разреждане), в нея трябвало да се остави само една капка тинктура. Течният разтвор с разреждане 99 капки трябвало да се добави към съдържанието в колбата, а не да се ползва нов съд. Този процес се повтарял до достигането на желаното разреждане. Методът на Корсаков е по-икономичен, но въпреки това съвременната хомеопатия разчита и на двата способа за разреждане.

Работата на д-р Ханеман е следвана от две явления, които го съпровождат до края на жизнения му път - славата му като лекар нараства, но наред с нея и гневът на негови недоволни колеги и фармацевти, тъй като той вярва, че лекарите не трябва само да изписват лекарства, но и да ги приготвят сами.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията