Разреждане на лекарствата – втори основен принцип на Ханемановата хомеопатия

От 1976г.

През 1789 година германският медик Самюел Ханеман е попаднал на превод, направен от д-р Уилям Къклън. Той е превел трактата "Материя Медика", който съдържа древна информация за приготвянето на билкови лекарства. Съдържанието на медицинския документ е впечатлило д-р Ханеман. Впоследствие той е разработил своя система за лечение, която започнала да се нарича хомеопатия (след 1796 година). Неговата лечебна система е базирана на твърдението, че определен медикамент може да подейства единствено на заболяванията, чиито симптоми са много подобни на онези, които възникват при здрави хора при употреба на същия медикамент. Друг крайъгълен камък в хомеопатията на Ханеман е задължителното разреждане на медикаментите, които следва да се приемат от болния.

Медикът е препоръчал това разреждане да се извършва стократно и в много степени:
- първата е 1:100;
- втората е 1:10 000;
- третата е 1: 100 000;

Впоследствие на конгрес на хомеопатите се взема решение да се въведе десетично разреждане, т.е дозите да бъдат 1:10, 1:100, 1:1000 (до 6-8) степени, наречени потенции. Течните медикаменти се разреждали с алкохол, а неразтворимите съставки се приготвят във вид на стрити смеси с млечна захар в съотношения на десетичното разреждане. Според Ханеман разреждането следва да увеличава лечебното действие на медикамента, а стриването на твърдите смеси ги раздробява до молекули.

Хомеопатията първоначално е разчитала на вещества с минерален, растителен и животински произход, но с течение на времето лечебната система е преминала към фармацевтично приготвените лекарства при съответното разреждане. По тази тема, през 20 и 21 век са издадени две ключови научни публикации. Първата е написана от Т. Смит през 1989 година и се казва „Homeopathic Medicine”, а другата е издадена от Катедрата по фармакология към университета „Creighton University”. Публикацията е съставена през 2007 година иноси заглавието „Similia similibus curentur (Like cures like)”.

Работата на д-р Ханеман е следвана от две явления, които го съпровождат до края на жизнения му път - славата му като лекар нараства, но наред с нея и гневът на негови недоволни колеги и фармацевти, тъй като той вярва, че лекарите не трябва само да изписват лекарства, но и да ги приготвят сами.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията