Ранен детски аутизъм и теория за майката-хладилник

От 1943г. до 1970г.

През 1943 г. детският психиатър Лео Канер за първи път споменава за състояние, което нарича ранен детски аутизъм. Откритието му провокира учените да търсят причините, при това най-вече в майката и нейното поведение. Така се ражда теорията за „майката-хладилник“, което не умее да показва чувствата си и се държи студено с детето си.

Психогенни фактори за развитието на аутизъм при децата

През 1949 г. Канер публикува Problems of Nosology and Psychodynamics of Early Infantile Autism – статия, в която твърди, че малчуганите с аутизъм са отгледани в емоционално студена среда. Американски детски психиатри вярват, че някои психически и поведенчески нарушения може да се дължат на силен емоционален или ментален стрес, тоест че са психогенни. Самият Канер описва аутизма при децата като логично следствие от студенината на родителите.

Първият, който оспорва психогенните фактори като причина за аутизма, е Бърнард Римланд. Според Римланд той се дължи по-скоро на проблеми, свързани с неврологичното развитие. Въпреки това голяма част от майките продължават да изпитват силна неприязън към детските психиатри заради твърденията, че те са виновни за появата на аутизъм.

Ранен детски аутизъм

Ранният детски аутизъм е нарушение, което се развива в най-ранна детска възраст и се открива до втората година. Швейцарецът Южен Бльолер въвежда термина „аутизъм“ през 1911 г., като го свързва с шизофренията. Канер обаче го разглежда не толкова като симптом на шизофренията, а като отделна клинична категория. Негова статия за аутистичните нарушения, публикувана през 1943 г., допринася за изготвянето на първите диагностични критерии, в резултат на което ръстът на децата, диагностицирани с аутизъм, започва да расте. Въпреки посочените от него признаци обаче, външните проявления на състоянието варират в много широки граници. Малчуганите с аутизъм може да извършват повтарящи се действия, да фокусират погледа си върху конкретен предмет или пък да избухнат, ако заобикалящата ги среда се промени.

Зигмунд Фройд и ролята на психотерапията

Зигмунд Фройд предлага на своите пациенти с психични проблеми терапия, която не включва прием на медикаменти. Психотерапията му е фокусирана основно върху систематичното изследване на причините за конкретния модел на поведение (психодинамика). Принципът на психотерапията гласи, че добре обучен клиничен специалист би могъл да помогне на своя пациент да разбере на какво се дължи проблемното му поведение.

До 1938 г. Американската психоаналитична асоциация в Ню Йорк изисква от студентите да са завършили поне един едногодишен курс по психиатрия. На по-късен етап годините стават минимум две. Швейцарският психиатър Адолф Майер е един от първите членове на Американската психоаналитична асоциация и директор на клиниката, в която Канер работи.

Професионалният път на Лео Канер

Лео Канер получава медицинското си образование в университета Friedrich-Wilhelm-University, известен днес като университет Humboldt в Берлин. За целите на своята дисертация лекарят изследва нормални сърдечни звуци и тяхното визуализиране в ЕКГ. През 1928 г. той се присъединява към екипа на психиатричната клиника Henry Phipps в болница Johns Hopkins. Две години по-късно Майер го моли да оглави първото детско психиатрично отделение в клиника Henry Phipps , САЩ. Под влияние на Майер Канер включва в своите ранни описания на аутизма и теорията за психогенните фактори.

През 1938 г. Канер започва наблюдение над единадесет деца в детската психиатрична клиника. Всички са на възраст от две до осем години и следват модел на поведение, който според него се различава от всичко видяно досега в неговата практика. Доналд, Фредерик, Ричард, Пол, Барбара, Вирджиния, Хърбърт, Алфред, Чарлз, Джон и Илейн са първите малки пациенти в света, които изследователят диагностицира със синдрома на Канер (по-късно преименуван от самия него на ранен детски аутизъм). Няколко години по-късно той публикува своя анализ Autistic Disturbances of Affective Contact върху състоянието на единадесетте деца. Освен тяхното поведение, специалистът описва средата, в която живеят, социалния статус на семейството и интелектуалното развитие на родителите.

Теорията за майката-хладилник

В заключителната част от своята статия Лео Канер изброява онова, което обединява всички деца. Той отбелязва, че те са обзети от силното желание да бъдат сами и да избегнат каквито и да било промени в заобикалящата ги среда. По отношение на семействата им, лекарят отбелязва, че те са с висок интелектуален статус и с еврейски или англосаксонски произход. Най-важното обаче е, че всички майки и бащи се отнасят студено със своите отрочета. Така той стига до извода, че емоционално отчуждените и студени родители могат да са причина за аутизма, с което се ражда и теорията за „майката-хладилник“ (refrigerator mother theory).

След въвеждането на теорията през 1943 г. Лео Канер и негови колеги започват да си задава въпроса дали всъщност не е описал уникална, нечувана до тогава, диагностична категория. Ученият разграничава аутизма от останалите познати психични разстройства и в същото време определя родителите на такива деца като безчувствени и отсъстващи духом. Той ги нарича още роботи, които гледат на децата си като на предмети за научни експерименти.

Между 1949 г. и 1954 г. Канер проявява все по-силен интерес към генетичните и вродените фактори, които увеличават риска от развитие на аутизъм в ранна детска възраст. В свой научен труд от 1954 г. психиатърът засяга темата за биологичното наследство, пренаталното увреждане на органите и физическото увреждане при самото раждане като възможни причини за развитие на аутизъм. Той също така отбелязва, че повечето диагностицирани малчугани са момчета (постоянно съотношение момчета/ момичета 4:1). Макар с времето да започва да обмисля и нови теории за аутизма, Канер остава верен на своите убеждения, че той е резултат от родителското отношение към детето. Специалистът пише, че родителското влияние през първите няколко години от живота може да бъде силно патогенно.

Бърнард Римланд – психологът, който пръв оспорва теорията за психогенните фактори

През 1959 г. ученият се свързва с експерименталния психолог Бърнард Римланд, чийто син също е диагностициран с аутизъм, по повод книгата му за ранния детски аутизъм Infantile Autism. Канер го нарича пионер в психологията. В книгата си Римланд разглежда няколко противоречиви теории, свързани с ранния детски аутизъм, и се опитва да обясни възможните причини за развитието му.
В една от главите психологът отхвърля твърдението, че ранният детски аутизъм се дължи на психогенни фактори. Авторът анализира отново етиологията на аутизма, наблягайки на три основни аспекта. Първо, причинно-следствените теории засягат въпроси като благополучието на детето с аутизъм и неговите родители, чувство за срам или вина и неразбирателство между майката и бащата – елементи от психогенната етиология. Второ, Римланд отбелязва, че докато биолозите продължават да прегръщат идеята за психогенния фактор при аутизма, няма смисъл да се търси различно обяснение. И трето, той подчертава, че, ако се изясни произходът на аутизма, изследователите може би ще осъзнаят, че човешкото поведение е по-тясно свързано с биологията, отколкото се е смятало досега.

Ретикуларната формация в мозъка като възможна биологична причина за аутизма

В научния си труд психологът оспорва психогенните доказателства за етиологията на аутизма. Той допълва, че Канел и Айсенберг, според които емоционалната среда и домът са от ключово значение за генезиса на нарушението, не са посочили научни доказателства в подкрепа на своята теория. Ученият отбелязва, че има други алтернативни биологични механизми, които биха могли да причинят аутизъм, като цитира изследвания върху ретикуларната формация в мозъка.

Бруно Бетелхайм за майките на деца с аутизъм

През 1967 г. психологът Бруно Бетелхайм издава книгата The Empty Fortress: Infantile Autism and the Birth of the Self. В нея той описва живота си като евреин в Австрия от 1932 г. до 1938 г. и споделя, че при него са живели две деца с аутизъм. По-късно, когато е заловен от нацистите през Втората световна война, ученият получава прозрение за начина, по който вероятно се чувстват малчуганите с аутизъм. Бетелхайм сравнява майките на такива деца с пазачите в нацистките затвори и отъждествява средата, в която живеят малчуганите, с тази в концентрационния лагер.

Като студент на Фройд, психологът преработва теорията на Канер за връзката между родителството и риска от аутизъм. Той настоява за изваждане на децата с аутизъм от семейната среда. Според него биологичните аномалии са следствие от нарушението и студеното отношение на родителите.

Римланд: „Родителите имат нужда от информация и подкрепа“

Между 1964 г. и 1967 г. Римланд се обявява в подкрепа на родителите и участва в създаването на организации като Националното сдружение на децата с аутизъм в Ню Джърси. Той вярва, че майките и бащите се нуждаят от повече информация и подкрепа. През 1967 г. специалистът се включва в създаването и на Института за изследвания върху детското поведение в Сан Диего. В същата година работи върху документалния филм The Invisible Wall, в който основна тема е поведението на деца с аутизъм. Посланието на филма е, че причините за появата на разстройството са както генетични, така и свързани със заобикалящата среда.

През 1969 г. в своя реч по време на конференция на Националното сдружение на децата с аутизъм Лео Канер казва, че всъщност родителите не са виновни за появата на аутизъм и дори твърди, че състоянието е вродено. Въпреки рязката смяна в позицията му, следите от психоаналитичната теория в психиатричните клиники остават и родителите на деца с аутизъм знаят добре това.

Фокус върху биологията

Анализът на Римланд Infantile Autism насочва проучванията в психиатрията и психоглогията към биологията. На 6 април 1979 г. американският журналист Доналд Катц пише статия за борбата на децата с аутизъм и техните родители. В нея той отдава заслуженото на Римланд, който успява да обори теорията за майката-хладилник и да насърчи учените да търсят първопричината за аутизма в биологията, по-специално в неврологичното развитие на детето.