Ранни проучвания за ин-витро оплождането

Въпреки огромните научни усилия, полагани от втората половина на 19 век (1971 година) познанията по физиология, биохимия, морфология на оплождането и ембрионалното развитие при бозайниците са оскъдни и неадекватни в сравнение с богатството от знания за земноводните и морските таралежи. Напредъкът на проучванията е възпрепятстван от вътрешното оплождане при бозайниците, което означава, че събитията, съпътстващи оплождането на яйцеклетката и ранното ембрионално развитие не могат да бъдат изследвани лесно в естествената им среда. Следователно информацията относно връзката между яйцеклетката и развитието на ембриона, както и непосредствената вътрешна среда в утробата на майката трудно може да бъде получена.

Потенциално полезна техника е да се върнат в утробата оплодените яйцеклетки или да се вземат ембриони директно от женската полова система, за да се изучи развитието им в ин-витро среда. Този подход се използва широко, но осигурява малко информация за предхождащите събития ин-виво. Освен това, времето на овулацията и на оплождането ин-виво не може да бъде точно предсказано, което особено драматично ограничава изследването на бързо настъпили събития, каквото е проникването на сперматозоида през мембраната на яйцеклетката и промените, станали в гаметите по време на ранните етапи на оплождането.

Информация може да се получи много по-лесно от изследването на яйцеклетки, които са оплодени, но са оставени да се развиват ин-витро. Така процеса на оплождане може не само да се наблюдава, но и да се следят факторите, допринасящи за нормалното и ненормалното оплождане и развитие. Напредъкът на фертилизацията или ембриогенезата може да бъде наблюдаван почти непрекъснато, а условията в културата могат да се променят, а по този начин да се разгледа и степента на въздействие върху развитието. По този начин учените се сдобиват с по-богата информация относно изследванията ин-витро.

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането