Ранни руски източници, разказващи за третирането на урологичните заболявания

От 1100г.

От съвременна гледна точка знаем, че урологията е медицинска дисциплина, изучаваща етиологията, патогенезата, диагностиката и лечението на заболяванията на отделителната система, мъжката полова система, болестите на надбъбречната жлеза и различните патологични състояния в ретроперитонеалното пространство.

В различните етапи от своето развитие, широкият спектър от интереси на уролозите търпи различни промени. Със сигурност може да се твърди, че тази тенденция и към днешна дата е в сила. Тя зависи до голяма степен от новите технически възможности и съвременните постижения на науката, особено когато границата между отделните медицински дисциплини варира.

Историята на развитието на медицинските науки и лечебното изкуство дава богат илюстративен материал по отношение не само на разбирането на „еволюцията” на този вид познания и възможности, но и на оценката на бъдещите перспективи за съзнателното им развитие.

Ако трябва да бъдем искрени, то ще кажем, че е  трудно да се определи със сигурност каква е датата на обособяване на урологията, която е стара, почти колкото самото човечество. Освен това, може да се приемат като грешка опитите да се дефинира и определи точното създаване и развитие на която и да е медицинска дисциплина. Все пак, всяка от тях разполага и борави с определен набор от научни познания, които в известна степен, са в изолация от комплексния път на развитие на медицинската наука като цяло.

Като пример за казаното по-горе, ще дадем руската народна медицина. Тя е толкова стара, колкото и историческият живот на руския народ. С разпространението на религията и централизацията на държавната власт руснаците постепенно започват да заимстват медицинските познания, натрупани от съседните народи. Византия, която в този период е в разгара на своето културно развитие, е сред нациите, повлияли в голяма степен на Русия. Пример за това е киевският пещерен манастир, в който практикуват византийски лечители. За съжаление, данните, които остават след тях, са оскъдни и фрагментарни, особено по отношение на урологичните грижи.

Информацията за най-ранното медицинско ръководство, което е основополагащо за руското лечебно изкуство достига до съвременните учени чрез лекаря Евпраксий (1108-1180). Трудът му носи заглавието "Алима". В осмата глава на ръководството са дадени препоръки за диагностицирането на различни заболявания, както и физичните свойства на урината. Намират се и някои съвети за третиране на болестните състояния на пикочните пътища. Може да се твърди, че тази медицинска творба поставя началото на урологията в Русия.

Немалко медицински историци са на мнение, че информацията, включена в ръководството е от произведенията на Авицена (980 - 1037) - един от най-известните лекари-енциклопедисти на Централна Азия. Той е автор на над 20 медицински творби, най-известна от които е "Канон на медицината". Немалко място в "Канона" е отделено на диагностиката и лечението на бъбречните заболявания, на тези пикочния мехур и уретрата, както и на подробности за оперативното лечение при камъни в пикочния мехур. Може да се открие информация за направата на редица лекарства за този вид състояния. Авицена е създател на ценни указания и техники за катетеризация на пикочния мехур.

По статията работи: Виктория Милова