Ранни схващания за болката при децата от 15-ти век пр. Хр.

от 08 дек 2016г.

От -1500г.

Най-ранните писмени медицински сведения, касаещи болката и заболяванията при най-малките, не предоставят достатъчно богата информация за това как точно са били туширани болезнените симптоми при децата. Немалко на брой документи обаче прекрасно добре илюстрират и тогавашното разбиране, че, в медицинско отношение, малчуганите не би трябвало да бъдат третирани като възрастни.

В древната ведическа книга със заклинания "Атхарваведа", датирана от 1500-800 година пр. Хр, например, могат да бъдат открити "педиатрични" заклинания за успокояване на главоболие, ушна инфекция и мускулноскелетни неразположения. В аюрведическия текст "Susruta Samhita" пък, писан между 4-ти и 2-ри век пр. Хр., са дадени точните дози от лекарства и билкови отвари, специално употребявани в лечението на хлапета. Препоръчвало се въпросните препарати да бъдат приемани с мляко, с пречистено масло или по време на кърменето чрез намазването им върху гърдите. Хипократ (около 460г. –357г. пр. Хр), Авъл Корнелий Целз (25г. пр. Хр.– 50г. сл. Хр.), Гален (130г. -200г. сл. Хр.), Орибасий (325г.– 403г.), Аврелий (5-ти век сл.Хр.) и много други медици имат значителен принос в изясняването на специфичните лечения в детска възраст. В крайна сметка, още тогава специалистите установили, че плачът, безпокойствието и безсънието трябвало да се възприемат като първични симптоми за болка и страдание при малчуганите.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че една от най-често обсъжданите педиатрични болезнени състояния в миналото била болката, която мъниците изпитвали при никненето на млечните им зъби. За модерния човек древните методи за справянето с този проблем не звучат приемливо към днешна дата, но фактът, че ги е имало и тогава, съвсем не е за пренебрегване и свидетелства много за педиатричното мислене на тогавашните лекари. Към тази историческа подробност трябва да добавим и още една - в така далечната от нас епоха никак не е било рядкост деца да загиват заради невъзможността на зъбките им да пробият венеца. Същинското установяване на това дали детето страда също се възприемало като голямо предизвикателство, тъй като изисквало сериозно наблюдение и отчитане на промените в поведението на мъника. През пети век преди Христа римският доктор Аврелий, за когото, за съжаление, се знае малко, добре илюстрира въпросните изменения в детското поведение така: "Детето стене в съня си, върти се, скърца със зъби, има склонност да се залежава, разплаква се изведнъж или замлъква; избухва в конвулсии; понякога става сънливо; лицето му измършавява и губи цвета си; на детето му е студено и трудно отговаря на въпроси, понякога се хвърля към теб с разперени потни ръце". ("A system of pediatrics", 1923г., Ф. Гарисън, стр.47)

Въпреки че промените в общото поведение на малчуганите били важни характеристики за възможен здравословен проблем, обикновено плачът (както е и сега) се смятал за основен индикатор за изпитвана от детето болка. В по-късен период, някои лекари даже щели да го приемат за единствения сигнал за страдание и, зависимост от заболяването, щели да си позволят да разграничат няколко вида плач.

Иначе, известно е, че през древността върху деца били извършвани поне две откровено болезнени хирургически процедури – трепанация и обрязване, а също и хирургическо третиране на ингвинална херния и заешка уста; практикувало се и вадене на сливиците, както и "скъсване" на френулума на езика. За обезболяване, както и при възрастните, по време на операция се употребявали опиум, вино, мандрагора, но най-честата практика било завързването на дечицата, с цел фиксирането им на едно място. И за малчуганите, и за лекарите процедурата била изключително трудна. Не е случайно, че гореспоменатият Авъл Корнелий Целз съветвал хирурзите да имат твърда, стабила ръка, да не се колебаят, докато оперират, и в никакъв случай да не се поддават на виковете на мъниците.

Едно е ясно: до появата на анестезията и независимо опитите на медиците да намалят страдането на малките си пациенти, малчуганите преживяли немалко дози болка.

Снимки: everystockphoto.com

Статията е част от историята на: