Растения, използващи се в римската медицина

От 2.2.-234г.

В Древността различните болести се лекували главно с билки. Обществото в Рим считало, че най-качествените билки виреели на о-в. Крит. Поради тази причина растенията, доставени от там били на почит. Богатите римляни отглеждали в домовете си билкови градинки с лечебни растения. Градинарството било особено популярно. Създавали се парници за по-топлолюбивите растения.

Лечебни свойства на различните билки за пръв път се споменават от Марк Порций Катон Стари (234—149 г. пр. н. Е), който е политик и автор на "За земеделието", където описва популярно средство за лечение: "Зелката от всички зеленчуци е най-първа. Яж я варена или сурова.. Тя помага по чуден начин за храносмилането... Натрий я и я приложи към раните и обривите си... Тя всичко ще излекува и ще прогони болката от главата и очите..."

Римляните оценяват високо свойствата на ароматните растения. Смятало се е, че ароматът на дивата мента подобрява настроението и изостря мисълта. Поради тази причина римският историк Плиний Стари редовно носел венец от ментови листа. По време на празници такива венци се раздавали на гостите, а триклиниите и масите били украсявани с мента.

Някои растения, използващи се в римската медицина са:

1. Сминдух (Trigonella foenum-graecum)

Използва се при лечение на пневмония.

2. Оман (Symphytum officinale)

Използва се, за да помогне на храносмилането.

3. Върба (salix alba)

Използва се като антисептик и при болки в ставите.

4. Салвия (Salvia)

Римското наименование на растението салвия произлиза от думата "salvare" или "Salus", което буквално се превежда като здраве. Тя се счита за свято растение и присъства на церемонни и обреди, поради което била и изключително скъпа.

5. Къпина (Rubus fruticosus)

Гален и различни гръцки лекари я използват като лечебно средство срещу подагра. Римляните установили, че дъвченето на листа може да помогне срещу кървене на венците за облекчаване на болка от язви и белези. Чай, направен от листата и кората на къпиновите храсти има стягащи свойства.

6. Дъб (Quercus)

Кората и листата на дъба са кръвоспиращи. Високото съдържание на танин е било полезно за изглаждане на тена на кожа. Натрошени изсушени листа са се прилагали директно към раните.

7. Чесън (Allium sativum)

Чесънът се е използвал за дезинфекция.

8. Исоп (Hyssopus)

Билката се е слагала в ликьор, за да придава по-добър аромат. Исопът е известен със своето миещото действие и се използвало като средство за прокажени пациенти.

9. Лавър (Laurus nobilis)

Известното растение се е слагало в короните на императорите и великите мъже. Лавърт (дафиновият лист) се свързва с боговете Аполон и Асклепий.
Дафиновият лист има леко наркотично действие. То е било на особена почит сред оракулите и жреците. Лавровата клонка става основен елемент в архитектурата, защото се е смятало, че предпазва от болести, зли магии и светкавици.

10. Мента (Mentha)

Използвала се е за ароматизиране на вина и сосове. Поетът Овидий я споменава като символ на гостоприемството. Ментата има диуретични свойства, подобрява храносмилането, лекува кашлица и простуда.

11. Риган (Origanum vulgare)

Риганът е добре позната билка в древноримския свят със своя аромат и антисептични свойства.

12. Магданоз (Petroselinum neapolitanum)

Римляните са вярвали, че са били първите, които използвали за храна магданоза.

13. Пореч - (Borago оfficinalis)

Някои смятат, че на пореча произтича от латинската дума "Borus", което се превежда като груба вълнена пелерина, носена от римските пастири. Използва се за понижаване на висока температура, причинена от простуди или бронхит. Също така се ползвала срещу ревматизъм. Гръцкият медик Диоскорид забелязал, че при употребата на пореч състоянието на пациентите с депресия значително се подобрявало. Римляните често го използвали за ароматизиране на храни и напитки.

14. Канела (Cinnamum Zeylanicum)

Канелата е била рядка билка, използваща се като кръвоспиращо средство през римско време. Растението било с висока цена, защото се е внасяло от Индия.

15. Невен (Calendula Officinalis Marigold)

Произлиза от римската дума "calendae", което означава първи ден от месеца. Добре е лекувал кожни обриви и раздразнения. Невенът е широко използван като евтин заместител на шафрана, които по това време в римската империя бил изключително скъп.

16. Теменуга (Viola odorata)

Използвала се е за очите или като лек за махмурлук.

17. Розмарин (Rosmarinus officinalis)

Римляните са го използвали за пречистване. Поставяли са го в ръцете на мъртвите.

18. Босилек (Ocimum Basilicum)

Вярвало се е, че тази билка е открита да расте на мястото на Христовото разпятие от Империатрица Елена (майка на Император Констатнтин).

19. Мак (Papaver somniferum)

Успокояващото въздействие на мака са широко известно в римската цивилизация.

20. Артишок (Cynara scolymus).

Плиний дал едно от първите пълни описания на това растение. Използвал се е като афродизиак.

21. Сладък кестен (Castanea Sativa)

Плиний споменава, че се е хранил с печени кестени, защото на жреците от Цибеле било забранено да се хранят със зърнени култури.

22. Зеле (Brassica oleracea)

Зелето се е използвало като лекарство от римляните в продължение на векове. Бедните хора са се хранили с всички части на зелето, докато богатите са имали предпочитание към младите филизи

23. Нар (Punica granatum)

Лекарства приготвени от нар са се използвали по време на Пуническите войни. Варени корени от растението са се използвали срещу глисти. Кората на плода се използвала при чревни проблеми.

24. Копър (Foeniculum папрат)

Използвал се е за проблеми с очите и зрението.

25. Цикория (Cichorium intybus)/Синя жлъчка

Диоскорид е използват цикория при проблеми със стомаха и храносмилането. Гален смятал, че влияе добре при проблеми с черния дроб.

26. Череша (Cerasus)

Гален препоръчва използването на череши за червата и срещу камъни в жлъчката. Плодовете са смятани за полезни срещу артритни болки, акне и брадавици. Смолата се събрала през лятото. Тя се е смесвала с вино срещу кашлица и за подсилване на апетита.

27. Компасна салата (Lactuca scariola)

Името lactuca на латински означава "богат на мляко". Билката се е използвала срещу ревматизъм и настинки. Тя е високо ценена и често се консумирала по време на храненето. В по-късен период компасната салата се е превърнала в предястие. Сокът от растението се е събирал, изсушавал се и използвал за направата на лекарства.

28. Анасон (Pimpinella anisum)

Използвал се е от римляните като популярна съставка за сладкиши. Плиний препоръчвал употребата му във виното като средство за защита срещу ухапване от скорпиони.

29. Ориз (Oryza Sativa)

Внасял се е в Рим, поради което не е бил особено известен.

30. Ечемик (Hordéum vulgáre)

Използвал се е много често, но в крайна сметка зърнените култури са станали изключително популярни в Рим.

31. Цитрусовите плодове като портокали и лимони са малко известни. Например има фрески по стените в Помпей, изобразяващи плодове, които изглеждат като портокали.

32. Аспержи (Asparagus Officinalis)

Плиний разказва колко много хора харесват аспержи. Той дал подробно описание на това как да се отглеждат правилно аспержи.

33. Слез (Malva Silvestris)

Името предполага, че има успокояващи качества. Използвало се е срещу кожни възпаления.

34. Бадеми (Prunus Amygdalus)

Смятало се е, че се справя добре с ефектите на алкохола. Яденето на горчиви бадеми преди пиене на вино предпазвало човека от въздействието на напитката.

35. Чубрица (satureja)

Използвала се е като афродизиак. Харесвала се е като подправка за различните меса.