Реални резултати от извършване на лоботомия

От 1950г.

За съжаление "розовата картина", описвана и представяна в медицинските списания и заглавия относно лоботомията не отговаряла на действителността. Лоботомизираните пациенти в действителност губели всички свои амбиции и жажда за живот. Тяхната интелигентност спадала осезаемо. Често такива пациенти действали изключително примитивно, особено ако се стигнело до въпросите за сексуалността. Д-р Фриймън бодро съветвал съпрузите да се насладят на "вълнуващите, нетрадиционни преживявания" с техните лоботомизилани половинки.

"Художественият темперамент" на музикантите, художниците, писателите, потърсили избавление от депресията изчезвал, а заедно с това, те изпитвали и нежеланите реакции на лоботомията. След хирургическите манипулации, те губели не само творческите си нагласи, но и личността си. За съжалените те не страдали от този факт, зловещата тенденция и промяна била осезаема единствено за техните близки. През 1950 г. Фрийман и Уотс обясняснили, че този ефект е без значение, защото: "Обществото може да се уповава и в най-смирения работник, но с основание никога не вярва на лудия мислител".

Повечето жертви на лоботомията започнали да страдат от затлъстяване, често поглъщали храната, дори от чиниите на други хора, без това да им прави впечатление. Някои можели безучастно да гледат през прозореца в продължение на часове, други просто оставали в леглото си, докато не бъдели преместени. Приблизително 25% от пациентите, претърпели лоботомия буквално вегетирали до края на живота си.

Според д-р Фриймат и д-р Уотс тези резултати са задоволителни, а за инвалидизираните пациенти било нормално да достигнат до менталното ниво на "домашен любимец". "Болните", претърпели лоботомия, които са успели да се върнат на работа често били безцеремонно уволнявани поради липса на производителност на труда им.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията