Регламентиране на обучението по инфекциозни болести в България от 1947 година

От 1947г.

Някъде до средата на миналия век бъдещите експерти по заразни заболявания не се обучават в специализирани учебни звена. До този момент подготовката им се осъществява в обхвата на катедрите по вътрешни и детски болести към различните образователни институции. Преподавателите в тази област обикновено са медицински ентусиасти, ръководени от собственото си любопитство да генерират повече знания и информация в сферата на заразните състояния.

В Медицинския факултет в столицата, още след старта на функционирането му, редица професори си се "изкушават" да провеждат лекции на интересни теми от инфектологията. Измежду тях разпознаваме имената на Владимир Моллов, Константин Чилов, прочутият Стефан Ватев и други. В Медицинския факултет в Града на тепетата по тези въпроси често се изказват и се търси компетентното мнение на Богоя Юруков, Иван Андреев и Иван Вапцаров. Три години преди края на 40-те в София врати отваря първата самостоятелна катедра по инфекциозни болести, като центърът й за клинични изследвания е софийската Градската инфекциозна болница. Катедрата е оглавена първоначално от Иван Танев, който по-късно ще се сдобие и с професорско звание.

През 1950 тя се преструктурира в катедра по инфекциозни болести и епидемиология, начело на която застава проф. Петър Вербев. Приблизително десетилетие по-късно катедрата си връща независимия статут, а Танев отново е назначен за неин ръководител. През 1962г. ръководството й е поделено с проф. Иван Киров. Отново десетилетие по-късно учебното звено се обединява с катедрата по инфекциозни болести към ИСУЛ.

Междувременно, през 1948 година към МФ-Пловдив възниква катедра по инфекциозни болести, а през годините тя се оглавява последователно от Б. Юруков, проф. Д. Братованов, проф. Борис Тасков и проф. Стефан Йочев. МФ-Варна не "остава по-назад" и също разкрива своя катедра през 1962 година, а базата й за клинични проучвания е установена в тамошната инфекциозна болница. През 1977 г. такова звено заработва и в Плевен към Медицинския факултет. Към Старозагорския медицински факултет на Тракийския университет катедра по инфекциозни болести се появява доста по-късно, а именно - от 1982 г., с ръководител проф. Живка Кънева.

На един по-късен етап, студентите във всички изброени институции трябва да покрият до тридесет часа лекции на година. Самият курс е представен предимно в лекционен формат, предвиден е и практически елемент в него, семестриалният и държавен изпит имат задължителен характер. У нас заразните състояния се разглеждат също и в средните и полувисшите медицински учебни институции за медицински сестри, акушерки, лаборантки, фелдшери, санитарни инспектори и рехабилитатори. Появяват се специализирани учебници по темата в помощ на студентите.

Със създаването на ИСУЛ стартира и обучение по следдипломна квалификация по заразни заболявания, отначало в катедрата към този институт, а след 1972 г. – в интегрираната катедра, с провеждането на основен курс по инфекциозни болести.

Заключението е, че до последните няколко десетилетия на века вече има изградена и добре регламентирана база за обучение на експерти в областта на контрола на инфекциите.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: BeachSide Tech

Статията е част от историята на:

• История на заразните заболявания в България