Римски закони, регулиращи сексуалните отношения и проституцията

Дванадесет древни плочи, известни като "Coelebes Prohibito" регламентират сексуалните отношения и задължават римските граждани да канализират мъжката си енергия, за да задоволят подтиците на природата на своите законни съпруги. От друга странна данъкът върху неженените римляни е древен, колкото управлението на Марк Фурий Камил (римски държавник от 446-365 г. пр.н.е.).
Дион Касий е автор на "История на Рим", написана в 80 тома. Много малка част (обхващаща периода от 68 г. пр.Хр. до 10 г. сл.Хр.) от тях са запазени. В труда си Касий твърди: "Има един древен закон сред римляните, който забранява на ергените, след навършване на двадесет и пет години да се ползват с равни политически права с женените мъже. Вероятно древните римляни са създали този закон, за да може Рим и провинциите, част  от империята да поддържат нормална численост на населението.

Древните римски закони не предвиждат никакви санкции за незаконни сексуални контакти или проституцията като цяло. Данъците, налагани над дейността на публичните домове е сред законовите източници на доходи, а Калигула е императорът, въвел данък над дейността на проститутките (жените внасят налог от таксите, взети от всеки клиент). Император Александър Север запазва този закон, но упоменава, че тези приходи ще се използват за поддържането на обществените сгради. Според него тези пари не бива да  „замърсяват” държавната хазна.
Римските нормативните актове, регулиращи дейността на публичните домове, разкриват разбиранията на древните римляни относно сексуалните отношения. Домовете на удоволствията в древен Рим се разполагат на стратегически места. Най-често те са разположени в близост до крепостните стени на градовете, където са разположени множество магазини, сергии, бръснарници и бараките за чуждестранните наемни войници, разквартирувани в Рим. Римските публични домове са описани като изключително мръсни и задимени от пламъка на лампите. Лицензираният домове на удоволствието в древен Рим са два вида: едните са собственост на сводниците, а в другите са само агенти, отдаващи под наем помещения, където се предоставят услугите. Първите са най-престижни.