Римско влияние върху тракийското балнеолечение до IV век

От 400г.

Траките били в съприкосновение с немалко народи в Мала Азия, а вероятно малоазиатското население е оставило отпечатък върху техния бит и култура не по-блед от този на старогръцката култура. Въпреки това, в най-голяма степен културата на древните траки (лечебното изкуство съще не е изключение) се е повлияла от тази на Римската империя.

Влиянието на римската медицина върху лечебното изкуство по нашите земи e несъмнено и значително. Римските легиони стъпват на Балканския полуостров през 205-210 г. пр. н. е., завладявайки Илирия и Македония около 148 г. пр. н.е., Елада — около 146 г. пр. н.е., Одриското царство - около 46 г. пp. н.е., Мизия - през 44 г. пр. н. е., след което стават пълни господари на полуострова. Римляните донасят на Балканите високата си санитарна култура, разгръщат санитарно строителство, благоустройват и укрепват и облагородяват градовете: Сердика (София), Пауталин (Кюстендил), Аихиалус (Поморие) и Филипополис (Пловдив), създават се нови градаве - Никополис ад Иструм (Никюп), Никополис ад Неструм (Заграде), Марцнанополис (Девня), Аугуста Траяна (Ст. Загора) и др. Построяват се бани и каптажи край минералните извори в Скаитопара  (Благоевград), Пауталия, Хисар, Айтос, Сапарева баня.

Лечебните тракийски бани и минералните извори били използвани и от римските императори, които са идвали по нашите земи, за да обекчат симптомите на някои свои заболявания. Останки от подобни бани има в Бургаско, Хасковско, Кърджалийско, Старозагорско, Софийско, Благоевградско и др. Значителни по своите размери са тракийските бани, създадени по римски маниер край минералните извори в София. От римско време е и асклепионът в гр. Сандански (бивш Св. Врач, наречен на името на канонизираните за светци братя - лечителите Козма и Дамян). През I в. се изграждат Хисарските минерални бани, където идват да се лекуват не само императорските фамилии, но и заболелите от бреговете на Егея, Мала Азия и Египет. По-късно при императорите Максимилиан и Лиций (IV век) в Хисар се строят просторни бани и светилище на Аполон. В Пауталия римляните изграждат голям лечебен център (втори по големина на полуострова).

Останките от римски водопроводи в Пловдив, Варна и Никюп показват, че по нашите земи са строени и водопроводи. Пловдивският (с глинени тръби), дълъг 23 км, идва от Родопите, минава през селата Марково и Куклен, достигайки до Пловдив. Водопроводът при с. Никюп (със зидан свод и оловни тръби) е по-дълъг (около 26 км), а този във Варна е от каменен с дъно, покрито от плочки. Всички тези примери свиделтелстват колко силно е римското културно влияние в бита и лечебното изкуство на траките.