Робърт Нелсън и първото крионично замразяване на човек

От 1962г. до 1979г.

Въпреки липсата на добро образование или професионален опит, Робърт Нелсън се оказва част от зараждащо се научно направление, което впоследствие претърпява сериозен провал.

През 1962 г. Нелсън е обикновен телевизионен техник. Той обаче се откроява с една своя фикс идея, свързана с теорията на криониката. Също като много други, Нелсън вярва, че хората могат да бъдат замразявани и отново връщани към живота в далечно бъдеще с една-единствена цел – вечен живот. Той провежда среща с още няколко ентусиаста, по време на която започва планирането и осъществяването на неговата крионична програма.

Не след дълго идеята му става популярна и поставя началото на цяло течение, чиято работа се увенчава с първия си успех през 1967 г., когато е замразен първият човек.

Въпросът, който витае във въздуха от тогава, е как един мъж, който дори не успява да завърши средното си образование, има знанията и капацитета да изпълни мечтата си? Макар че не я сбъдва докрай, работата му все пак граничи с научната фантастика.

От поправянето на телевизори до криониката

Боб Нелсън е роден в Бостън, Масачузетс, през 1936 г., като детството му не е никак леко. Баща му Елвин Нелсън ги напуска още преди той да се роди, а майка му е алкохоличка. По-късно тя заживява с друг мъж, гангстера Джон Бучели, заловен за един от най-сензационните обири в света – обира на 3 милиона долара от сградата „Brinks“ в Бостън през януари 1950 г.

„Перспективата за безсмъртие“ на Етингер – настолна книга за Нелсън

Нелсън се справя много добре с работата си като телевизионен техник през 60-те години, но истината е, че всичко, за което е мечтаел, е било описано във великия труд на д-р Робърт Етингер от 1962 г. „Перспективата за безсмъртие.“ В нея ученият определя смъртта като заболяване, което е неизбежно, но може да бъде излекувано. Според него човек може да бъде замразен и след това отново размразен след няколко века, когато хората ще са измислили начин за осигуряване на вечен живот.

Нелсън е запленен от вижданията на Етингер и става президент на местната формация „Общество за удължаване на живота“ в Лос Анджелис през 1966 г. Двамата дори се срещат преди лекарят да почине от рак и сам да пожелае тялото му да бъде крионично замразено, като това му желание още повече вдъхновява техника.

През 2008 г. радио програмата „This American Life“ излъчва интервю с него, по време на което той споделя, че, чувайки преди години рекламно съобщение за предстоящата първа среща на организация, свързана с крионичното замразяване, той не вярва, че ще го допуснат да присъства, тъй като не е учен. Все пак Нелсън отива и, не само, че е допуснат, но и е избран за неин президент.

Така през 1962 г. той застава начело на Дружеството по крионика в Калифорния. Неправителствената организация има за членове най-вече хора мечтатели, които вярват, че, ако телата им бъдат замразени, ги очаква по-добро бъдеще.

За съжаление, почти всеки се оказва ненадежден за тази цел. Много от съдружниците са възрастни, болни и водени от мисълта за собствената си смърт. Дори учените, които Нелсън консултира, проявяват немалка доза скептицизъм по отношение на крионичното замразяване. Въпреки това през 1966 г. екипът намира своя първи доброволец.

Първият доброволец

Той е 73-годишният професор по психология д-р Джеймс Бедфорд. Знаейки, че краят му е близо, тъй като страда от рак на бъбрека, той се съгласява тялото му да бъде поставено в лед, а по-късно замразено.

Уви, групата на амбициозния телевизионен техник не е подготвена за такова смело начинание. Крионичната капсула, която би трябвало да играе ролята на своеобразен ковчег, още е в процес на изработка, когато психологът умира. Нелсън е принуден да търси съдействие от двама най-обикновени мъже и в резултат тялото на Бедфорд е положено върху лед, събран от фризерите на съседи, така че да се възпрепятства неговото разлагане, докато пристигне капсулата.

Ето какво си спомня самият Робърт Нелсън по-късно: „Когато замразихме професора, все още човек не бе стъпвал на Луната, не бе извършвана трансплантация на сърце, нямаше GPS устройства, нито пък клетъчни телефони. Обадих се и казах, че имам проблем и се нужда от помощ. Споделих, че при мен има замразен човек, който не зная къде да съхранявам, а са ми нужни поне още 2-3 седмици.“

След разговора мъжът транспортира скритото в задната част на своя камион охладено тяло на Бедфорд до дома на свой приятел. „Беше налудничаво. Сега, като се връщам назад, си казвам: „О, Господи!“

Психологът е официално замразен, когато крионичната капсула е завършена. Във врата му е инжектиран антифриз, в съобразено за целите количество. Същевременно му се подава кислород с помощта на машина, наречена желязно сърце, а накрая тялото е поставено в капсулата, пълна със сух лед.

Славата на екипа бързо се разнася и скоро Нелсън се оказва затрупан с работа.

Подземната гробница на Нелсън в Чатсуърт

Въпреки опита, неговата организация страда сериозно от липса на средства. Това го принуждава да замразява телата в кутии, изолирани със стиропор и пълни със сух лед. В никое от останалите малко на брой дружества в областта на криониката няма лекар или служител на погребално бюро.

Нелсън има щастието да бъде подпомаган от погребалния агент Джоузеф Клокгедър, който отговаря за инжектирането на съответните флуиди в телата и съхранението на три от тях в сух лед в своята морга. Но и неговата отдаденост се изчерпва през 1969 г.

През май 1970 г. телевизионният техник закупува подземен имот в гробището „Oakwood Memorial Park“ в Чатсуърт, в покрайнините на Лос Анджелис. Там той възнамерява да съхранява телата на девет доброволци, всички членове на неговата организация – Луис Ниско, Хелън Клайн, Стивън Мандъл, Педро Ледесма, Ръс Стенли, Милдред и Гейлорд Харис, Мари Фелпс-Суийт и Женевиев дьо ла Поатри.

Мари Фелпс-Суийт е първата крионично замразена жена. Тя е последвана от Женевиев де ла Поатри, 8-годишно момиченце, което умира от рак, и е първото замразено дете. Те са поставени заедно в един общ резервоар, а в другите два са поставени останалите седем мъртъвци.

В рамките на десетина години парите на Нелсън свършват и той се сблъсква с проблеми, свързани с подмяната на леда и иригацията. В наши дни обектите, подложени на крионично замразяване, се охлаждат постепенно в продължение на три дни, но техникът не е можел да си позволи да изчаква толкова, нито пък е имал медицинската експертиза, за да разбере защо е важно да го направи.

През март 1979 г. Нелсън заключва подземната гробница и изчезва. Той оставя в гробището на Чатсуърт девет тела, затворени в капсули, пълни с течен азот. Без редовно обгрижване и поддръжка, ковчезите се разтапят, а телата – разлагат. Управата на гробищния парк решава да затрупа входа към подземието с пръст и отрича да има каквато и да било информация за случилото се там.

Замразяването на хора (не) e лесно

Робърт Нелсън споделя още: „Когато заключвах подземието, сърцето ми се късаше. Отидох в пустошта и опитах да изпратя подобаващо хората, които оставих там долу, като организирах нещо като прощална церемония. Направих всичко, което бе по силите ми.“

Той и партньорът му погребалният агент Джоузеф Клокгедър са съдени от близките на за(раз)мразените хора за общата сума от 800 000 долара, които по-късно Нелсън успява да им изплати. Според него съдът го е представил в напълно погрешна светлина, сякаш е искал да създаде нова религия и да връща към живота мъртъвци. Обвинение, с което Нелсън не е бил съгласен, но и не е можел да обори.

Сломен и напълно разорен, той се отказва от криониката и сменя името си.

През 2014 г. Боб Нелсън пише своите мемоари със заглавието “Замразяването на хора (не) e лесно“ („Freezing People Is (Not) Easy“), с което привлича вниманието на Холивуд. В момента се подготвя комедия, базирана на неговата история.

Учени продължават да полагат усилия за развитие на криониката. През 2016 г. възпитаникът на Масачузетския технологичен институт Робърт Макинтайър успява да замрази и съживи заек. Всички синапси и клетъчни мембрани на животното са напълно невредими.

Тялото на психолога д-р Бедфорд е преместено няколко пъти, като през 1991 г. грижите за него поема организацията за удължаване на живота „Alcor.“ Първия път, когато капсулата е отворена, за изненада на всички, то е „добре развито и поддържано, не изглежда недохранено и определено е по-младо от възрастта му – 73 години.“

Днес компанията „Alcor“ в Калифорния съхранява 148 замразени тела. И само времето ще докаже дали Робърт Нелсън е бил просто обсебен от налудничавата си идея или е изпреварвал времето, в което живее.