Начало История на медицината Ролята на Благина Василева за развитието на българската фармацевтична промишленост

Ролята на Благина Василева за развитието на българската фармацевтична промишленост

От 1954г.

Ролята на Благина Василева за развитието на българската фармацевтична промишленост - изображение

Името на Благина Василева заслужено попада в топ списъка с българските експерти, допринесли много за развитието на фармацевтичната индустрия в страната ни от втората половина на двадесети век. По време на професионалния си път интелигентната дама фокусирала научния си потенциал в синтезирането и пречистването на голям брой антибиотици, предназначени както за хуманната, така и за ветеринарната медицина, а основният й интерес бил насочен към проучване на пеницилина и модернизиране на методите за получаването му.

През 1954 година, след като приключила обучението си по фармация, българката веднага била назначена на работа в Завода за антибиотици в Разград, което предприятие впоследствие се разраснало дотолкова, че било смятано за най-голямото такова на Балканския полуостров. Пет години по-късно, през 1959-та, Василева попаднала в екипа на висококвалифицираните учени на Научноизследователски химико-фармацевтичен институт - София (предшественик на родната фармацевтична компания "Софарма"), където тя инициирала и участвала дейно в основаването на отдел за разработка на антибиотични препарати.

Любопитното е, че още в началото на кариерния си път българката се прочула с въвеждането на усъвършенствана технология в производството на пеницилин, в резултат на което добивът на ценната плесен бил увеличен с 60 пъти, сравнен с този от по-ранен етап. Докато била във Варшава, съвместно с други полски специалисти, Благина създала иновативни методи за полусинтез (на базата на 6-аминопеницилиновата киселина) на ампицилин. В НИХФК-София дамата успешно продължила работата си по редица други полусинтетични пеницилини, между които амоксицилин, карбеницилин и азлоцилин.

Василева, заедно с други свои колеги, хвърлили много труд и в разработката на усъвършенствани методи за получаване на тетрациклин, окситетрациклин и лекарствени формули на тази основа. Никак не е случайно, че през 80-те години на миналия век държавата ни била един от най-големите производители на тетрациклин. Към безспорните заслуги на българката обаче трябва да прибавим и работата й върху антибиотика тилозин, използван и днес за нуждите на ветеринарната медицина и в животновъдството. Много скоро след стартирането на производството му през 1976-та, Василева и ръководеният от нея екип съвместно успели да достигнат до максимална ефективност в технологичната му разработка. Така,  в последните две десетилетия на миналия век България заела второ място по производство на тилозин (забележете – след фармацевтичния гигант "Ели Лили") по собствена технология.

Ако трябва да говорим в цифри и като заключение, можем да кажем, че Благина Василева можела да се похвали с общо двадесет и осем значими изобретения в сферата на лекарствената индустрия, асистирала е в създаването на 49 технологии, като само седем от тях не са били внедрени. Разбира се, бележитата ни изобретателка публикувала редица научни публикации на различна тематика.


Снимка: weebly.com

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"Български откриватели и изобретатели", Държавно издателство "Техника", София, 1986г.

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиСнимкиЛеченияНовиниЛайфстайлКлинични пътекиХранене при...Алтернативна медицинаЛюбопитноЗдравни съветиБотаника