Ролята на Благина Василева за развитието на българската фармацевтична промишленост

От 1954г.

Името на Благина Василева заслужено попада в топ списъка с българските експерти, допринесли много за развитието на фармацевтичната индустрия в страната ни от втората половина на двадесети век. По време на професионалния си път интелигентната дама фокусирала научния си потенциал в синтезирането и пречистването на голям брой антибиотици, предназначени както за хуманната, така и за ветеринарната медицина, а основният й интерес бил насочен към проучване на пеницилина и модернизиране на методите за получаването му.

През 1954 година, след като приключила обучението си по фармация, българката веднага била назначена на работа в Завода за антибиотици в Разград, което предприятие впоследствие се разраснало дотолкова, че било смятано за най-голямото такова на Балканския полуостров. Пет години по-късно, през 1959-та, Василева попаднала в екипа на висококвалифицираните учени на Научноизследователски химико-фармацевтичен институт - София (предшественик на родната фармацевтична компания "Софарма"), където тя инициирала и участвала дейно в основаването на отдел за разработка на антибиотични препарати.

Любопитното е, че още в началото на кариерния си път българката се прочула с въвеждането на усъвършенствана технология в производството на пеницилин, в резултат на което добивът на ценната плесен бил увеличен с 60 пъти, сравнен с този от по-ранен етап. Докато била във Варшава, съвместно с други полски специалисти, Благина създала иновативни методи за полусинтез (на базата на 6-аминопеницилиновата киселина) на ампицилин. В НИХФК-София дамата успешно продължила работата си по редица други полусинтетични пеницилини, между които амоксицилин, карбеницилин и азлоцилин.

Василева, заедно с други свои колеги, хвърлили много труд и в разработката на усъвършенствани методи за получаване на тетрациклин, окситетрациклин и лекарствени формули на тази основа. Никак не е случайно, че през 80-те години на миналия век държавата ни била един от най-големите производители на тетрациклин. Към безспорните заслуги на българката обаче трябва да прибавим и работата й върху антибиотика тилозин, използван и днес за нуждите на ветеринарната медицина и в животновъдството. Много скоро след стартирането на производството му през 1976-та, Василева и ръководеният от нея екип съвместно успели да достигнат до максимална ефективност в технологичната му разработка. Така,  в последните две десетилетия на миналия век България заела второ място по производство на тилозин (забележете – след фармацевтичния гигант "Ели Лили") по собствена технология.

Ако трябва да говорим в цифри и като заключение, можем да кажем, че Благина Василева можела да се похвали с общо двадесет и осем значими изобретения в сферата на лекарствената индустрия, асистирала е в създаването на 49 технологии, като само седем от тях не са били внедрени. Разбира се, бележитата ни изобретателка публикувала редица научни публикации на различна тематика.

Снимка: weebly.com