Ролята на Петко Стоенчев за развитието на българската фармацевтична индустрия през 20-ти век

От 1905г.

Пенко Стоенчев е български специалист от миналия век, изиграл немалка роля в поставянето на основите на модерната фармацевтика у нас. Той бил роден в Стара Загора през юни 1905 година. Интересното е, че в началото на кариерния си път, българинът съвсем не бил насочен към реализация в лекарствения бранш. Вместо това, след като завършил Казанлъшкото педагогическо училище, младият мъж постъпил на работа като начален учител в село Сърнево. В периода от 1928-ма до 1929-та старозагорският преподавател се изявявал в същата роля, но в село Семчиново, Пазарджишко.
В началото на 30-те години на 20-ти век Стоенчев заминал за Австрия, за да следва фармация във Виенския университет, където се дипломирал през 1933-та. Когато се прибрал в България, Пенко постъпил на стаж в аптеката на Георги Маймунков, в град Поморие. Едногодишното му чиракуване там било динамично и изпълнено с предизвикателства, но му помогнало да натрупа ценен опит, който българинът щял да използва впоследствие в заеманите от него редица ръководни постове. От шестнадесети май 1935-та Стоенчев се сдобил с правото да упражнява свободно фармацевтична практика на територията на България.

Без да губи ценно време, специалистът отворил аптека в село Кабелшково, намиращо се в Бургаска област. В периода от 1944-та до 1945-та родният магистър-фармацевт изпълнявал длъжността на директор на Българското  аптекарско кооперативно дружество, а през следващата една година оглавил Аптечното отделение в Института за обществено осигуряване. От 1948-ма до 1949-та Пенко бил назначен за началник на Аптечния отдел при Министерството на народното здраве, а през 1950 станал ръководител на Републиканския Научноизследователски фармацевтичен институт.

Особено продуктивна била дейността му във фабрика "Галенус", където експертът ни бил назначен за директор през ноември 1953-та. Именно по време на неговото управление фабриката прераснала в "Химико-фармацевтичен завод-София" (ХФЗ). През юли същата година, Стоенчев и  техническият директор на завода - Любомир Павлов, се включили дейно в Републиканското съвещание по въпросите на медицинската промишленост, инициирана от МНЗСГ. Към разглеждания момент, в продуктовото портфолио на ХФЗ можели да се открият общо 268 асортимента. Директорът дал да се разбере ясно, че в бъдещ план фокусът на специалистите от "Химико-фармацевтичен завод-София" щял да бъде съсредоточен в получаването на базови суровини за лекарствената индустрия, към повишаването на качеството, рационализацията, понижаването на себестойността на продукцията и реализацията на добрите практики, взаимствани отвън.  

В крайна сметка, до края на управлението си през 1958-ма Пенко Стоенчев направил всичко по силите си поставените цели да бъдат реализирани. Между 1958г. и 1965г. фармацевтът бил управител в Софийското градско аптечно предприятие, а от 1965г. до 1966г. - управител на аптека № 8 в София при същото предприятие.

Едно е ясно: българинът се отличил с умелите си лидерски и организационни умения, които допринесли за развитието на родната ни фармацевтична индустрия.