Роля на водата и голотата в медицинската история

В миналото водата се е смятала за мощно лечебно средство, което можело да предпазва и от различни върлуващи болести. През топлите пролетни и летни дни младите са се къпели в росата и са пиели от изворната вода с надеждата да бъдат изцелени.

По различните краища е имало обичаи за търкаляне в росата на определени празници (Гергьовден и др.). Росата дори се е събирала в шишенца и се е използвала за лек през годината. Хората вярвали, че притежава магична сила, която е получила през нощта.

С вода са се опитвали да лекуват дори и епилепсията – правели т.нар. "поливки", които правели над река за да можело водата да отнесе и болестта. Водата не бивало да капва на място обитавано от хора, защото е щяла да се пренесе и на тях.

***

В цял свят са приемали голотата като един от основните елементи при различните магични лечения. Така например при различни лечения болният е минавал гол през пръчка или "магическа дреха", направена от вълната на черен овен. Подобна "церемония" за прогонване на болестите се е правела през нощта извън селото.

Болните от херния мъже са били качвани на високо дърво, откъдето 3 поредни пъти е трябвало да извикат "Олеле от чужда жена". При магия против урочасано мляко, жената е трябвало да обикаля гола около огън и да забоде с вила в земята. За предпазване на добитъка от болести голи мъже са прекарвали стадото през огън при пълно мълчание.

Майката на болно дете се е събличала гола, обикаляла го е 3 пъти, след което го е припикавала. Припикаването се е правело за да се прогонят злите същества. По подобен начин е била лекувана болестта "Руса" (кел по главата) в Шабад (Сърбия) - преди изгрев слънце, на Гергьовен, майката се събличала гола, вземала е кал, с която е намазвала детето и е казвала: "Коя те майка родила, она ти и лек дала".

В Сърбия е имало обичай безплодните мъже и жени да се разхождат голи през нощта из стаята с цел да им се роди дете.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина
• История на натуропатията