Роля и отношение към билярите в българската народна медицина през 19 век

От 1855г.

По нашите земи във времето, когато народът ни е бил под турско робство се наблюдавала масова необразовост сред населението. Тя имала изключително негативни последствия, особено върху медицината. В този период се появило съсловието на билярите. Тезизи лечители си служили с билки и други средства, те били самоуки хирурзи и знахари. Билярите извършвали кръвопускане, давали очистителни, серен цвят, кремотартар и други лекарства. Билярите правели и операции против катаракта. "Хирургът" пробивал с игла очната ябълка на пациента, разкъсвал ципата на очната леща, която падала във вътрешността на окото. Тази примитивна "операция" се извършвала на свещи, без всякаква асептика и често давала усложнения, водещи до загуба на зрението.

По-съзнателните кръгове от населението се отнасяли към билярите отрицателно и с недоверие. Още през 1855 година била отпечатана книгата "Огледало на гръцко арнаутските магесници, шарлатани и биляро-бозаджии хекими".То е написано възрожденеца Георги Икономов. В него той успява да разобличи някои гадатели и мними народни лечители, осъждайки зловредните им занимания.

През 1857 година в "Цариградски вестник е публикувано сатиричното стихотворение "Билеринът", подписано от д-р Петър Протич. Доктор Протич е първият български професор, преподавал в Букурещката медицинска академия.

"Чумата от Египет иди,
Пак биляринът от Загора;
Тя и той затриват хора,
Но биляринът ми се види,
Че й джелатин по-изкусен!

Чумата тя та приспива
Заведнаж, а той те мъчи,
Като псе те гложди, дъвчи,
Чи най-сетне те удавя
Тоз джелатин най-изкусен.

Тя без плата те затрива,
А той скъпо ти продава
Някой си зехир, отрова…"

Творбата на медика показва по категоричен начин позицията, отношението и оценката на образованите българи към шарлатаните, чиито действия можели да навредят в много по-голяма степен, отколкото да помогнат.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина