Роля на д-р Дороти Лавиния Браун за развитието на хирургията в САЩ

От 1919г.

Д-р Дороти Лавиния Браун прекарва детството си в дом за сираци. Обстоятелствата около съдбата на тази дама се стекли така, че тя станала първата афроамериканска жена хирург, застанала начело на хирургическата болница "Nashville's Riverside Hospital" в американския щат Нешвил. Тя е и първата афроамериканка станала научен сътрудник в Американския колеж на хирурзите.

Нека поговорим малко за биографията и обучението й

Дороти Лавиния Браун е родена във Филаделфия през 1919 година. Скоро след нейното раждане, майка й – Една Браун, се преместила в северната част на щата Ню Йорк и изоставила дъщеря си в местното сиропиталище. В дома за сираци, наречен Troy Orphanage (преименуван по-късно в "Vanderhyden Hal") Дороти Браун живее от 5-месечната възраст до тринадесетата си годишнина, когато майка й отново поема грижите за нея. Въпреки това, в този етап от живота на Дороти, сиропиталището предлагало доста по-безопасна и благоприятна среда в сравнение с това, което можела да й предложи нейната отчуждена майка. По тази причина 13 годишното момиче е бягало от дома си цели пет пъти, връщайки се в дома за сираци.

Като тийнейджър Дороти Браун започнала работа като прислужница в "Wing Sing Chinese Laundry". Девойката била решена да получи възможно най-доброто образование, а по тази причина, на 15 години тя отново бяга от дома си, за да постъпи в гимназия "Troy High School". Когато директорът на учебната институция открива, че тийнейджърката няма къде да остане, той направил всичко възможно, за да уреди за нея да се грижи доброта и стабилно приемно семейство на Лола и Самуел Уесли Редмън.

Случаят с живота на д-р Дороти Лавиния Браун (преди постъпването й в медицинско училище) е още едно потвърждение, че в някои ситуации кръвните връзки са от значение за по-нататъшния живот и добруването на човек. Нещо повече, вероятно няма по-благородна и човеколюбива постъпка от това семейна двойка не само да отгледа дете в затруднение, но и да му осигури така нужната му стабилност, обич и подкрепа. Дороти Браун е имала късмета да попадне в такова семейство. Така през 1944 година тя се записва да учи в медицинския колеж "Meharry Medical College" в Нешвил, щата Тенеси. Девойката завършила медицинското си образование през 1948 година.

Кариера на д-р Браун

След една година, прекарана в стажуване в болница "Harlem Hospital", д-р Браун взела решение още веднъж да предизвика възможностите си като медик. Тя решила да специализира хирургия.  До този момент в историята на американския Юг все още не е имало цветнокожи жени, които са започнали специализация по хирургия. Доктор Браун трябвало да се бори с цели два предразсъдъка. Първо: хирургията е типично мъжка медицинска специалност, второ: д-р е цветнокожа.

Вероятно това я е накарало по-късно да каже думите: "д-р Матю Уокър беше смел човек", защото той бил единственият хирург, въпреки съветите на околните (твръдящи че жените няма как да устоят на изпитанията на хирургията), взел решението да я обчава.

Доктор Браун е работила в продължение на 5 години в болница "Meharry and George W. Hubbard Hospital", за да стане асистент по хирургия през 1955 г. Трудът й се отплатил, защото лекарската станала първата афроамериканка, заела поста на научен сътрудник в  "Американския колеж на хирурзите". Разказвайки за своята целеустременост и сила да продължи напред , д-р Браун споменала: "Стараех се да бъда…не твърда, а устойчива."

От 1957 до 1983 доктор Браун е заемала директорския пост в болница „Nashville's Riverside Hospital”, а след това е станала и професор по клинична хирургия в колежа  „Мeharry Medical College” и директор на програмата „Riverside-Meharry Clinical Rotation Program”. Лекарката работи и като консултант по въпросите на здравеопазването, образованието и благосъстоянието на американския  институт по през 1982.

Любопитни детайли около личния живот на лекарката

Решителността, вярата, упорството и ценностите на д-р Браун са помогнали да надмогне и други предразсъдъци, съпътствали живота й. Тази възможност се отдала на лекарката, когато нейна млада и неомъжена пациентка я помолила да осинови новородената й дъщеря. Така съдбата намерила начин да "върне" доброто, което семейство Редмън са сторили на д-р Браун. Така през 1956 година лекарката станала първата неомъжена осиновителка в щата Тенеси.

След това, през 1966 г., когато политическото преразпределение на властта било готово да приеме цветнокожи кандидати, д-р Браун била помолена да се кандидатира за място в редиците на щатската законодателна власт. Тя спечелила надпреварата, ставайки първата цветнокожа американска, заемаща законодателен щатен пост. Впоследствие лекарката щяла да подаде оставката си след горчиво поражение. Тя и много нейни колеги направили опит за правно легализиране на правото на аборт. Лекарката била разочарована, тъй като убеждението й, че по този начин биха могли да бъдат спасени много животи, било публично потъпкано.

Сред много отличия д-р Браун била отличена през 1970 година и с награда на нейно име от колеж "Meharry College". През 1993 година тя става носител на хуманитарна  награда от Фондацията Карнеги, както и на престижната "Horatio Alger" (през 1994 г.). Лекарката често пъти казва в свои интервюта, че е горда да бъде ролеви модел: "…не защото съм направила толкова много, а защото имам възможност да кажа на младите, че всичко е постижимо."