Роля на „The Estrogen Elixir”, и употребата на хормон-заместващата терапия при менопауза в САЩ

От 1940г.

През месец юли 2002 година американската институция "National Institutes of Health" финализирала своята инициатива, касаеща женското здраве "Women’s Health Initiative" (WHI). Тя била разработена на базата на щатно финансирано клинично изпитване, изследващо хормон-заместваща терапия (ХЗТ). То обхванало три години, а събраните до 2002 данни, били доста показателни.

Натрупаната информация сочела, че ползите, които предоставяли дългосрочната ХЗТ, са доста по-лоши от очакваните от изследователите. Нещо повече, било установено, че дългосрочната употреба на ХЗТ би могла да увеличи риска от инфаркт, инсулт или да доведе до образуването на тромби в различни области от женското тяло.

Тези констатации били особено тревожни – все пак, в недалечното минало (от 90-те години на 20 век) този тип терапии били приветствани топло, тъй като се считало, че с тях би могъл да се редуцира рискът от сърдечно-съдови заболявания при жените, още повече – те били предписвани именно за тази цел. Въздействието от констатациите от това изследване било доста впечатляващо. В рамките на една година след финализирането на проучването, рецептите за почти всички ХЗТ-медикаменти намалели с повече от една трета.

Любопитно е да проучим исторически как ХЗТ-медикаментите се превърнали в едни от най-често предписваните лекарства в САЩ. Нещо повече, ще Ви представим отговора (на експерт) по няколко любопитни въпроса. Един от тях е защо периодът на менопаузата (като естествена "спътница" на процеса стареене) се третирала в миналото като медицински проблем. Вторият въпрос, който ще разгледаме в следващите редове, е защо разкриването и изясняването на вредите от ХЗТ-терапията, ползвана за облекчаване на симптомите на менопаузата (още от 40-те години на 20 век) отнело на изследователите впечатляващите 6 десетилетия.

С изнамирането на отговори на написаните по-горе въпроси се заела изследователката Елизабет Сигел Уоткинс. Тя създала творбата "The Estrogen Elixir", разказваща за историята на хормонозаместващата терапия в САЩ през 20 век. Далеч от представите за творба, описваща в исторически план терапевтичния триумф на даден медикамент, "The Estrogen Elixir" е своеобразна "история на възхода и падението в употребата на естрогените и очакването на хората, че те биха могли да предотвратят негативните последици от застаряването на населението".

Уоткинс се постарала да систематизира историята на ХЗТ в четири хронологично подредени периода. И така, според авторката в продължение на половин век в различните научни изследвания се наблюдавали различни спекулации по отношение на функциите и въздействието на репродуктивните хормони (като се започне още от 1890 г. и се стигне до въвеждането на естрогена в средата на 20 век като краткосрочно лечение на симптомите на менопаузата). През това време обаче естрогенната терапия е смятана за лечение от "последна инстанция" в тристепенния подход на някои медици към „управлението” на менопаузата. Тя се предписвала само след консултиране със специалист и била съчетана с комбинация от успокоителни, облекчаващи симптомите на менопаузата.

Между 1960 г. и 1975 г. естрогенната терапия достигнала първия си терапевтичен разцвет, след като няколко видни американски ендокринолози дефинирали менопаузата като: "заболяване, характеризиращо се с недостиг на естроген". Привържениците на този "патологизиран" модел на менопаузата твърдели, че в дългосрочен план естроген-заместващата терапия щяла да се окаже от съществено значение не само за контрола на симптомите на този естествен за жените процес, но и за множеството други проблеми (като например чувството за загубата на женствеността сред дамите, до повишения риск от възникването на сърдечно-съдови заболявания), съпътстващи американките на този етап от живота им.

Уиткинс твърдяла, че горепосочената дефиниция и големите продажби на ХЗТ-медикаментите бързо успели да им създадат имидж на „еликсир”, а употребата им се превърнала в новата културна мания за младост и красота в САЩ.

Описаното до тук би било прекрасно, но през 1976 година употребата на ХЗТ-препаратите претърпяла първия си спад в търсенето. В този момент изследователите открили, че дългосрочната терапия с естроген при дамите значително повишавала риска от развитие на онкологични заболявания на ендометриума.

Същата година били проведени още две изследвания, провокирани от дългогодишните схващания, че естрогенът предоставя на женското тяло защита срещу сърдечно-съдови заболявания и ракви заболявания на млечните жлези. През 20 век започнали да зачестяват и дебатите сред медицинската общност, касаещи качеството на проучванията и естеството на естрогенната терапия като цяло. Тези фактори още повече накарали жените да се замислят за здравето си, а броят на рецептите за ХЗТ-лекарства спаднал драматично през следващото десетилетие: показателен е фактът, че фармацевтите изпълнявали около 14 милиона рецепти, предписващи естроген до 1980 година.

Въпреки всичко, до края на 1980 г. употребата на ХЗТ-лекарствата успяла не само да се "съвземе",  но и да претърпи нов „Ренесанс”. Както описала Уоткинс в научния си труд, изследователите потвърдили още през 70-те години, че загубата на естроген по време и след менопаузата води до загуба на костната маса (а при немалко жени това водело до остеопороза). В същото време, други изследователи пък потвърдили, че съчетаването на прогестероновата с естрогенова терапия би могло да противодейства на канцерогенността на естрогените. В резултат на тези констатации лекарите, производителите на лекарства, както и журналистите започнали да насърчават употребата на комбинираната естрогенова и прогестеронова терапия. Тя се оказала от съществено значение за предотвратяването на остеопорозата при жените в менопауза в САЩ.

В писмения си труд Уоткинс твърдяла, че само научните данни от медицинските изследвания, касаещи дългосрочната употреба на ХЗТ-медикаментите нямало как да бъдат достатъчни, за да се повиши популярността от употребата им.

Своят втори „Ренесанс” този вид терапия „преживяла” през 1980 г. Процесът бил подпомогнат допълнително от нарастващото здравно самосъзнание сред американците от средната и висшата класа (от трайната „мания” сред жените в активна възраст да се поддържат млади и жизнени, от появата на фондация за борба с остеопорозата, която се стремяла да образова обществото, до обединяването на становището на медицинските общности по определени въпроси, касаещи това заболяване.

Фактът, че до 1990 г. годишният брой на рецептите за естрогенови медикаменти достигнал до 30 милиона, а през 1992 г. неконтрацептивният естроген станал най-широко предписван медикамент в САЩ, бил показателен. Именно тези лекарства станали едни от най-широко предписваните продукти в останалата част от десетилетието.

Въпреки че в книгата си Уоткинс разглеждала само няколко основни теми, творбата й успяла да се наложи като надежден източник, разказващ за историята на здравния активизъм сред жените. Действително, авторката надеждно и исторически издържано е проследила усилията, които полагали здравните активисти, борещи се за доброто женско здраве в САЩ през 20 век. Нещо повече, тя е разширила достъпа до качествена информация за хормонзаместващата терапия, предоставяйки писмени дискусии за менопаузата и съпътсващите я промени в живота на жените. По този начин Уоткинс описала еволюиращите стратегии и пренареждащите се приоритети на американците по отношение на женското здраве.

Погледната от съвременна гледна точка, творбата „The Estrogen Elixir” е нещо повече от медицинска история, касаеща употребата на ХЗТ-медикаментите. Тя би могла да се приеме като символ на промяната в представите на американците, живели през 20 век за лекарствата и здравето, за промяната на културните нагласи към стареенето, женствеността, женската идентичност, жените, здравния активизъм и науките, оценяващи лекарствата.