Роля на творбата „The Estrogen Elixir”, разказваща за употребата на хормон-заместващата терапия при менопауза в САЩ, 2 част

От 1940г.

Между 1960 г. и 1975 г. естрогенната терапия достигнала първия си терапевтичен разцвет, след като няколко видни американски ендокринолози дефинирали менопаузата като: "заболяване, характеризиращо се с недостиг на естроген". Привържениците на този "патологизиран" модел на менопаузата твърдели, че в дългосрочен план естроген-заместващата терапия щяла да се окаже от съществено значение не само за контрола на симптомите на този естествен за жените процес, но и за множеството други проблеми (като например чувството за загубата на женствеността сред дамите, до повишения риск от възникването на сърдечно-съдови заболявания), съпътстващи американките на този етап от живота им.

Уиткинс твърдяла, че горепосочената дефиниция и големите продажби на ХЗТ-медикаментите бързо успели да им създадат имидж на „еликсир”, а употребата им се превърнала в новата културна мания за младост и красота в САЩ.

Описаното до тук би било прекрасно, но през 1976 година употребата на ХЗТ-препаратите претърпяла първия си спад в търсенето. В този момент изследователите открили, че дългосрочната терапия с естроген при дамите значително повишавала риска от развитие на онкологични заболявания на ендометриума.

Същата година били проведени още две изследвания, провокирани от дългогодишните схващания, че естрогенът предоставя на женското тяло защита срещу сърдечно-съдови заболявания и ракви заболявания на млечните жлези. През 20 век започнали да зачестяват и дебатите сред медицинската общност, касаещи качеството на проучванията и естеството на естрогенната терапия като цяло. Тези фактори още повече накарали жените да се замислят за здравето си, а броят на рецептите за ХЗТ-лекарства спаднал драматично през следващото десетилетие: показателен е фактът, че фармацевтите изпълнявали около 14 милиона рецепти, предписващи естроген до 1980 година.

Въпреки всичко, до края на 1980 г. употребата на ХЗТ-лекарствата успяла не само да се "съвземе",  но и да претърпи нов „Ренесанс”. Както описала Уоткинс в научния си труд, изследователите потвърдили още през 70-те години, че загубата на естроген по време и след менопаузата води до загуба на костната маса (а при немалко жени това водело до остеопороза). В същото време, други изследователи пък потвърдили, че съчетаването на прогестероновата с естрогенова терапия би могло да противодейства на канцерогенността на естрогените. В резултат на тези констатации лекарите, производителите на лекарства, както и журналистите започнали да насърчават употребата на комбинираната естрогенова и прогестеронова терапия. Тя се оказала от съществено значение за предотвратяването на остеопорозата при жените в менопауза в САЩ.

Към трета част >>> тук