Роля на Хронотерапията при някои заболявания

От 1970г.

Благодарение на по-новите технологии за производство на лекарства с контролирано освобождаване се дава и "път" на хронотерапията, а именно – чрез промяна в плазмената концентрация на лекарството в синхрон с биологичните особености на човек, се увеличава ефикасността и безопасността от съответното лечение.

Първите реализирани принципи на хронотерапията са в били първоначално в лекарствените форми с бавно освобождаване, а впоследствие и контролирано освобождаване на Verapamil при лечението на есенциална хипертония и исхемична болест на сърцето.

Постигнат е не само 24-часов контрол върху кръвното налягане, но и терапевтичен контрол върху сърдечният ритъм и стенокардичните пристъпи през сутрешните часове.

По отношение на дихателната система – установено е, че различните астматични пристъпи се развиват рано сутрин. Чрез различни хронофармакологични изследвания са установени цикардни промени в кинетиката на ксантиновите производни при лечение на бронхиалната астма.

Установено е, че възрастта е важен фактор, който определя циркадните човешки ритми. Така например при млади и здрави хора гломерулната филтрация има денонощни вариации, а при старите хора – не е установен цикарден ритъм. Това е важно за ефекта на лекарствата, излъчващи се чрез гломерулна филтрация с урината.

По отношение на храносмилателната система и по точно стомашно-чревният тракт е установено наличието на циркадни рими в базалната стомашна киселинност. Тя е по-висока през нощта в сравнение с тази през деня.

Статията е част от историята на:

• История на Хронобиологията и Биометеорологията