Роля на Хронофармакологията в Хронотерапията

Хронофармакологията е дял от хронобиологията и разглежда ефекта и промените във фармакокинетиката на лекарствените средства в зависимост от времето им на прилагане.

За основа на хронотерапията се смята именно хронофармакологията. Хронотерапията включва основно лечението според фармакологичните особености на лекарстрените вещества, както и ритмите на определените функции при пациента.

Хронобиологията и хрономедицината вървят в тясна връзка помежду си и през последните десетилетия на 20 век подпомагат разясняването на значимостта на фактора време за лечението на хуманните болести. Различни наблюдения на лечителите през вековете са дали възможност да се разбере от какво важно значение е да се знае времето при използването на различни методи за лечение, изискващи приложение на лекарствата в точно определено време.

Например – това спазване на времето е необходимо при приемът на сънотворни и седативни средства – сутрин и вечер, спиране на определени медикаменти в определен период, прилагане на лекарствени средства в определен период от време – например през пролетта при алергични заболявания.

Хронофармакологията следва 2 основни признака:

- връзката между времето на прилагане на лекарството и биоритмичните структури при човек.

- съответстието между човешките ритми по време на заболяване и обичайните ритми при здравия човек.

Хронофармакокинетика

Зависимостта на лекарственият ефект от времето на тяхното прилагане зависи от наличието на денонощни физиологични ритми в системната активност.

Тези ритми определят резорбцията на медикамента в стомашно-чревният тракт, неговото преминаване, както и метаболизъм и отделяне. Цикардният ритъм на всички тези процеси определя и различното ниво на лекарствената концентрация в кръвта и тъканите, т.е. Хронофармакокинетиката.

Благодарение на проведени фармакокинетични изследвания се е дало възможност за създаването на по-съвременни лекарствени форми с контролирано освобождаване на лекарството, осигуряващи постоянна плазмена концентрация, която от своя страна съответства на циркадния ритъм на даденото заболяване и на фармакокинетичните показатели.

Хронофармакодинамика

Ефектът на дадено лекарство зависи до голяма степен и от промените, които настъпват денонощно в рецепторната активност на органът, към който са насочени. В хронобиологията това се определя като "хронестезия".

Биологичният часовник, намиращ се в супрахиазмалното ядро на хипоталамуса, регулира тази активност на рецепторите и функциите на организма.

Статията е част от историята на:

• История на Хронобиологията и Биометеорологията