Санаториум Craig House - лечебната психиатрична институция от 1915 г., в която се третират Зелда Фицджералд и други известни американци от Изгубеното поколение

От 1859г.

Пощадената от времето обвивка на психиатричната институция, която така и не успява да запази иконата на джаз поколението, все още си стои почти непроменена. Точно така, само на няколко километра извън град Бийкън, в Ню Йорк, се намира празното Викторианско имение.

Построена през 1859 г. от името на генерал Джоузеф Хауланд - офицер, участвал в гражданската война, готическата сграда, наречена "Tioranda", е превърната през 1915 г. в първата частна лицензирана психиатрична клиника в САЩ. Тя затваря врати през 1999 г. и в продължение на 18 години е оставена на милостта на времето. Граничеща с планински гори и с изглед към река Хъдсън, болницата е заобиколена от над 60 безлюдни дка, празен плувен басейн, фитнес зала и голф игрище. Днес само враните гнездят в празните кули, необезпокоявани от никого. Някога посещаван от много заможни пациенти, санаториумът, където отчаяният Ф. Скот Фицджералд води любимата си съпруга в търсене на лек за състоянието й, е тих и необезпокояван от хората.

Кларънс Слокъм е шотландският лекар, който има доста прогресивно отношение към методите на лечение и психичното здраве като цяло. Преименувайки сградата на "Craig House", д-р Слокъм, последван от сина си Джонатан, смята, че неговите пациенти могат да бъдат излекувани чрез интензивна терапия с разговори, съчетана с изискани и питателни храни и развлекателни занимания като голф, ски и живопис. В продължение на десетилетия това е най-престижната рехабилитационна институция в САЩ – раят, в който може да се излекува всеки, можещ да си го позволи.

Действителността е съвсем друга. Това е място на непреодолима човешка тъга и отчаяние. Франсис Сиймор, съпругата на Хенри Фонда и майка на Джейн Фонда, извършва самоубийството си в "Крейг Хаус" ("Craig House"), прерязвайки гърлото си с бръснач в една от кулите през 1942 г. Розмари Кенеди е изпратена там след извършването на противоречивата й лоботомия, когато тя е само на 23, а ужасяващата медицинска процедура я оставя с менталната възраст на двегодишно дете.

В началото на 1934 година, страдащата от началните стадии на шизофрения, Зелда Фицджералд се възстановява в клиника "Фипс" ("Phipps Clinic"), част от структурата на болници "Джон Хопкинс" в Балтимор. По това време Франсис Скот Фицджералд добавя в емлбематичната си творба „Нежна е нощта” части от писмата на жена си, за да "формира" характера на красивата и обречена Никол Дайвър. Зелда прочита началото на проекта за романа и буквално обезумява. Тя е поставена под постоянно наблюдение от страх, че би могла да отнеме собствения си живот.

Франсис Скот Фицджералд решава да я премести в "Крейг Хаус" и д-р Слокъм. Архиви с кореспонденцията на семейството и лечението на г-жа Фицджералд е на разположение в университетската библиотека "Принстън". Той пише: "Тя ще прекара времето си там в игри на голф и рисуване на живопис, между беседите си с д-р Сколъм". Зелда пише на Скот: "тук всички благини на Земята са на мое разположение, имам стая за рисуване с прозорец, над главата ми – това трябва да е единственият начин, по който следва да се правят прозорците."

Но за Зелда не може да се намери лечение сред тревните площи и зелените ливади на "Крейг хаус". Месечните такси в болницата са $750 - баснословна сума за уловията на 1934 година, особено за Фицджералд, борещ се за извоюването на добрата си репутация като писател. Тъй като състоянието й се влошава, а сметките стават неуправляеми, Скот премества Зелда в по-евтината болница "Highland" в Ашвил, Северна Каролина. Въпреки това, последното писмо, което Зелда пише на Скот, е изпратено именно от "Крейг хаус". Тя пише: "когато си готов да се направиш промяната със себе си, аз ще бъда готова да те последвам. Обзета съм от ужасна носталгия, въпреки красотите на това място.

Животът на Златната двойка на джаза приключва трагично. Виждайки се помежду си за последен път през 1938 г., Скот се премества в Холивуд, за да работи като писател, но алкохолизма му довежда до смъртта през 1940 г. Зелда умира през 1948 г., когато избухва пожар в кухнята в болница "Ашвил". Писателката е заключена в стаята си в очакване на електрошокова терапия. Изгаря до смърт.

Ексклузивната в миналото болница на богатите е затворена през 1999 г. Въпреки това, става ясно, че клиниката за душевноболни още не е приключила с трагедиите, случващи се зад стените й. Сградата е закупена през 2003 г. от Робърт Уилсън, който е хедж фондов мениджър на "Wall Street". През декември 2013 г., на възраст от 87 години (и наскоро диагностицирани с инсулт), той скача от прозореца на сграда в "Upper West Side", където обитава апартамент до смъртта си.

Посещение на сградата днес би навяло усещане за тишината и леко меланхоличния дух на рехабилитационния център. Отвътре той остава напълно запазен, сякаш всеки момент добрият лекар и неговите бляскави пациенти внезапно ще се появят в стаята. Както Зелда пише до любимия си: "чувството за тъга и безвъзвратност при напускането на определено място всъщност е добра емоция; Обичам това, че историята не може да се променя, и че на света има още едно място, обитавано от духове, съхраняващо стари скърби и полузабравено щастие, място, където те могат да бъдат хванати за миг".

Настоящето на центъра и към днешна дата остава нерешено. Можем да се надяваме единствено то все още да съхранява дори частица от това, което вярва за историята писателката Зелда Фицджералд.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на емблематичните лечебни заведения за душевноболни в САЩ и Европа