Саутра Айл - манастирът, лекувал всичко от рани до махмурлук

От 1164г. до 1686г.

Археолозите от Обединеното кралство от дълги години разнищват загадката на средновековния комплекс Саутра Айл. Въпросният обект се състои от няколко жилищни сгради, църква и лечебница. Намира се в Южна Шотландия и е изграден още през 12-ти век по заповед на самия шотландски крал. Дълги години това е била най-добрата болница в цялата страна.

По време на разкопките в Саутра Айл учените намират непрекъснато нови и нови артефакти, които разкриват колко широкоспектърна всъщност е била лечебницата. По оцелелите предмети става ясно, че комплексът е бил поддържан от група монаси от Августинския орден. Те са се занимавали с множество медицински и фармацевтични дейности - от създаване на обезболяващи медикаменти и отвари за потискане на апетита до грижа за тежко болни хора и отстраняване на паразити от тялото.

Освен с лечителските си задължения, монасите се грижат за градините си, в които отглеждат зеленчуци, вършат сами домакинските си задължения, поддържат хигиената в комплекса и дори произвеждат вино, ейл и мед. Някои от членовете на ордена се занимават почти изцяло с преписване на свитъци и книги на най-различна тематика. Именно тези мъже описват историята на обекта, който през Средновековието се нарича „Домът на светата троица“. Части от хрониките са намерени от археолозите и именно така научават за многобройните занимания на духовниците-медици.

Най-запазената сграда, оцеляла след изоставянето на комплекса, е болницата. Тя се намира най-отгоре на хълма, върху който е построен Саутра Айл. Постройката е функционирала като част от манастир. През 1164-та година крал Малкълм IV Шотландски заповядва на Аврустинския орден да построи Светая обител близо до Кралския друм, който свързва Единбург с Лондон. Монасите били задължени от короната да изпълняват четири основни задачи: да се грижат за болните, да дават подслон на замръкналите наблизо пътници, да обгрижват бедстващите и бездомните в региона и да дават убежище на нуждаещите се.

Много ценна находка за археолозите се оказва компостната яма, намираща се до постройката. Макар климатът в областта да е изключително влажен и да спомага за бързото изгниване на органичните материали, в „боклука“ на комплекса са намерени остатъци от множество вещества за облекчаване на болката, предизвикване на повръщане, спиране на кръвотечение, облекчаване на махмурлук и дори за предизвикване на аборт.

По парчетата от глинени съдове са намерени следи от билките бучиниш, черна попадийка и опиумен мак. Според археолозите тези растения са използвани за третиране на рани и създаване на мазила за спиране на възпалителния процес. Част от веществата са открити в комбинация с животинска мас, която е много популярен продукт за приготвяне на мехлеми през Средновековието. Тези продукти са намерени в близост до ямата, в която са захвърляни човешки отпадъци, останали след операции и ампутации.

Археолозите са на мнение, че в Саутра Айл не само са извършвани операции, но и лечения на заразни болести и ликвидиране на вътрешни паразити. В някои от запазените глинени делви са намерени екстракти от билки с високо съдържание на танин. Веществото се използва за убиване на глисти, както и за лекуване на язви и спиране на диария. Други намерени лековити растения съдържат токсини, които потискат апетита. Подобни лекарства се раздават на селяните през годините на слаба реколта, за да не се измъчват от настъпилия глад.

Учените остават много учудени от факта, че в ямата за човешки отпадъци намират и ембриони. Това е много странно, тъй като на Августинските монаси е забранено да изпълняват функцията на акушери. Намерените останки подсказват, че духовниците или са помагали тайно и напълно нелегално на местни жени да пометнат при нежелана бременност, или в манастира са работили и жени. И двата случая звучат изключително парадоксално, тъй като Августинският орден се слави със своите високи стандарти и спазване на религиозните норми.

Други фармацевтични лекарства, произведени в лечебницата на Саута Айл са за борба с махмурлук или други видове натравяне. Те спомагат за отделянето на токсини чрез урината, както и стимулират фарингеалния рефлекс.

Постепенно болницата губи своя престиж, особено след появата на градските болници през 15-ти век. През 1460-та година повечето земи на манастира са конфискувани от короната и дадени на Единбургската медицинска академия. Въпреки това Саута Айл успява да просъществува до 1686-та година. Тогава последните монаси напускат комплекса, който излиза от историческата сцена за повече от 300 години.

Редактор: Георги Динев