Сидни Фарбър: бащата на съвременната химиотерапия и ролята му в борбата срещу болестта рак

от 22 авг 2016г., обновено на 14 сеп 2016г.

От 1947г.

Смятан от мнозина за баща на съвременната химиотерапия, д-р Сидни Фарбър е "виновен" за голям брой постижения в областта на онкологията и на патологията. Той е основател на "Children’s Cancer Research Foundation" в САЩ (фондацията е известна днес с наименованието "Dana-Farber Cancer Institute"). Това била първата подобна институция в Страната на неограничените възможности, изцяло посветена на грижа за деца, болни от рак. По време на своята 40-годишна кариера, медикът се опитал всячески да превърне раковото лечение във важен национален приоритет и спокойно може да се твърди, че успял да реализира много в тази насока.

Фарбър завършил Харвардското медицинско училище ("Harvard Medical School") през 1927-ма. Като вече дипломиран студентски кадър, интелигентният младеж започнал да изучава патология в болницата "Peter Bent Brigham Hospital". През 1928-ма той станал асистент в патологичното отделение на "Harvard Medical School". Едновременно с това, като патолог в бостънската детска болница, Сидни фокусирал работата си в областта на заболяванията при най-малките.

По същото време, американският лекар бил изцяло посветен на идеята (в която вярвал безусловно), че може да се направи много повече за откриване на нови, по-ефикасни, методи за справяне с детските ракови болести, в частност – с левкемията. Фарбър ползвал за отправна точка в своите по-нататъшни проучвания резултатите от изследване, проведено по-рано. Същото показало, че използването на фолиева киселина (в концентрирана форма) спира растежа на злокачествените образувания, наблюдавани при мишки. Тъй като бил дълбоко заинтригуван да провери противораковите свойства на прочутия витамин B9, американецът и колегите му започнали да третират различни тумори с него. Вместо да повлияе положително обаче, лечението влошило състоянието на пациентите с левкемия, участвали в експеримента.

Този, макар и неуспешен, опит накарал Сидни Фарбър да стигне до хипотезата, че ако вместо фолиева киселина, използва нейни инхибитори, така може и да успее да "арестува" и да спре разрастването на туморните клетки.

През ноември 1947г. медикът решил да тества предположението си и шестнайсет деца с левкемия били подложени на третиране с въпросните инхибитори. Впечатляващ е фактът, че при десет от малчуганите била постигната временна ремисия, което, всъщност, се явявало първото доказателство до този момент, че коварното заболяване може да бъде овладяно. Американецът публикувал резултатите от експеримента си през 1948г. в медицинския журнал "The New England Journal of Medicine".

Въпреки че първоначално откритията на медика били приети по традиция с немалка доза скептицизъм, те поставили добри основи за бъдещите проучвания в областта на химиотерапията при деца и възрастни.

Още през 1947-ма постиженията на Фарбър били забелязани от създателите на благотворителната организация "Variety Club of New England". Именно тя подпомогнала доктора финансово да основе своята фондация за деца с онкологични проблеми - "Children’s Cancer Research Foundation". Малко след създаването на инициативата, в американско радио предаване един от пациентите на доктора на име Джими разказал за лечението, което Сидни му провел и за всичките усилия на специалиста да бъде полезен за пациентите си. Личната история била толкова въздействащо поднесена, че скоро след това много институции и частни лица пожелали да спонсорират фондацията.

В крайна сметка, американският лекар успял да изгради здравна система, предоставяща безусловна грижа за пациентите и пълна отдаденост към тях. За медика било от изключителна важност да се интересува както от физиологическите, така и от емоционалните потребности на болните. Така, той създал среда, в която хората да се чувстват защитени, обгрижвани и спокойни, въпреки поставената им тежка диагноза.

През 1955-та Фарбър открил още, че веществото актиномицин Д може да се използва ефективно и да даде добри резултати в лечението на т. нар. тумор на Вилмс.

През последните години от живота си, специалистът акцентирал своите усилия в убеждаване на отговорните институции редовно да провеждат различни проучвания, свързани с превенцията, диагностиката и лечението на рак. Сидни починал от сърдечен удар през март 1973-та, в офиса си. На следващата година, в негова чест, фондацията му била прекръстена на него.

Статията е част от историята на: