Изгубената билка силфиум – най-добрият контрацептив и средство за аборт в миналото

От -701г. до 50г.

На първо четене понятията "контрацепция" и "Античност" не си пасват особено. Повечето от нас свързват мерките за предпазване от бременност с модерния свят. И макар днес светът да е заплашен от пренаселване повече от когато и да било през човешката история, в миналото някои сексуални партньори също са се стараели да не създават поколение.

Преди широкото разпространение на християнската религия, която осъжда "пропиляването на семе", както и умишленото помятане, в Стария свят съществуват десетки похвати за предотвратяване на нежеланата бременност. Още в Древен Египет се използват контрацептивни средства, подобни на съвременните презервативи, изработени от свински черва.

Древната билка за предпазване от бременност или предизвикване на аборт

От многото методи за предпазване от забременяване или прекъсване на нежелана бременност, които нашите прадеди използват през древността, най-интригуващо, а може би и най-популярно по онова време, е приложението на билката силфиум. Това растение е култивирано за пръв път в Африка и в продължение на стотици години се използва за контрацепция или прекратяване на бременност в начален стадий. Причината, поради която то не се използва днес е, че хората унищожават целия вид поради невнимание.

За първи път билката се споменава в египетски ръкопис, датиран към 8-ми век преди Христа. В него се описва лесна рецепта, включваща няколко части на растението, с която може не само да се спре зачеването, но и да се лекува кашлица и да се облекчават болките в гърлото. Скоро силфиумът се появява и в съседните на Египет страни, където се приготвят множество отвари от него. Някои служат за премахване на брадавици или за спиране на кожни болести, но основното предназначение остава предпазване от забременяване или предизвикването на аборт.

Ботаниците смятат, че билката принадлежи към рода Ferula, заедно с магданоза, бучиниша и др. На външен вид напомня целина, като най-вероятно е с подобни размери и цвят. За направа на отвари се използва най-вече стеблото, но по-късно започват да се ползват и листата, както и удебелените, напомнящи грудки корени.

За основен източник на билката се смята областта Исраза, намираща се в днешна Либия. Именно там е основана първата гръцка колония на африканския бряг. Елините избират тази местност, тъй като валежите там са много по-обилни от тези в съседните области. Селището е наречено Кирена. Хората разучават заобикалящата ги среда и бързо разбират за растението силфиум и неговите уникални свойства.

Съвсем скоро елините започват да търгуват с билката из цялото Средиземноморие. Тя става толкова важна за просперитета на града, че е изобразена на почти всички киренски монети. Жителите на селището не само популяризират този естествен контрацептив, но и създават нови рецепти, които са способни да прекратят бременност или да възпрат самото зачеване (оплодителния процес).

Жителите на Кирена обаче не преценяват, че количествата от билката са ограничени. Независимо от умишленото култивиране на силфиум, растението започва да се среща все по-рядко на пазара. Причината за това е, че търсенето надминава производството. За да продължат да поддържат икономиката в града, елинските търговци започват да прибират реколта от все по-голям ареал.

Заради алчността на хората през първи век билката престава да съществува. Смята се, че последният стрък силфиум е подарен на римския император Нерон, който нарежда на подчинените си да нарежат цялото растение на салата и след това го изяжда.

Изчезването на силфиума е един от първите примери за това как алчността на хората може да причини сериозна вреда на околната среда. За съжаление малко хора си вземат поука от подобни истории и днес все по-голяма част от редките растителни и животински видове са застрашени или изчезват напълно.