Синдромът на чуждестранния акцент и историята на неговото откриване

От 1907г.

Акценти

> Първите документирани случаи

> Изчистване на същността на състоянието

> Как се отразява синдромът на засегнатите

Синдромът на чуждестранния акцент (Foreign accent syndrome, FAS) е рядко и слабо проучено състояние, чиято същност все още не е разбрана от специалистите. Той се характеризира като разстройство на говора, при което засегнатият прави говорни грешки, които се възприемат като чужд акцент от сънародниците му.

Въпреки че синдромът отдавна е познат на научната общност, е налице много малък напредък по отношение на фундаменталното разбиране на заболяването. Изследванията, обхващащи различни научни дисциплини, не успяват да идентифицират механизмите на възникване на състоянието, нито да установят някаква свързана, съгласувана система в говорните грешки, която недвусмислено да отдели синдрома от други говорни и езикови нарушения.

Първите документирани случаи

Първият специалист, за когото се смята, че описва синдрома на чуждоезичния акцент, е френският невролог Пиер Мари. В средата на 1907 г. той прави описание на четирима пациенти, които са се възстановили след анартрия (загубена способност за членоразделна реч заради пареза или парализа на мускулите, участващи в артикулацията). Тя е получена след инсулт на лявото полукълбо. Един от случаите е по-особен - парижанин с дясна хемиплегия, който не е бил в състояние да говори 9 години, но постепенно започва да чете и пише и да изразява мислите си достатъчно подробно. Разликата е в това, че в речта му се появява елзаски акцент, който преди инсулта не е наблюдаван. Тази промяна в речта на регионално ниво по време на възстановяване от субкортикален инсулт на лявото полукълбо в онзи период не е изследвана и обсъдена. Мари не споменава нито една от характеристиките на речта, свързани с изменението в акцента.

През 1919 г. чешкият невролог Арнолд Пик преглежда 26-годишен месар, който се сдобива с полски акцент след инсулт на лявото полукълбо. Пик обръща внимание на характеристиките на речта и ги определя като сегментни (по-меката артикулация на чешките проходни съгласни) и надсегментни (грешно поставяне на ударението на думата). Описанието на невролога не е съвсем чист пример за синдром на чуждестранния акцент, тъй като пациентът е имал досег с полския език - по време на Първата световна война като войник е бил разположен няколко месеца в Полша. Затова промяната може да се възприема като неврологично индуцирано преминаване към предварително научен чужд акцент.

Третият по-известен случай на FAS е описан от норвежкия невролог Георг Херман Монрад-Крон през 1947 г. Той докладва за 30-годишната Астрид Л., която започва да проявява акцент след травматично нараняване на главата в лявата част на главата вследствие шрапнел от бомба. Норвежкият език й е роден и единственият, който тя знае. Мнозина от сънародниците й определят акцента й като немски и се държат враждебно към нея. Страната е окупирана от Германия по време на Втората световна война и спомените все още са много пресни. Други пък разпознават френски акцент в говора на Астрид. Промяната оказва силно въздействие върху живота на жената, тя споделя, че често се случва продавачите да отказват да й продават различни продукти, защото я смятат за германка. Монрад-Крон подробно документира случая и определя промяната на акцента за причинена главно от надсегментни проблеми, свързани с изчезването на норвежката тонална разлика. Това доведе дълги години FAS да се смята за "атаксия на прозодичната способност" (дезорганизираност на способностите за ритъм, ударение и интонация в речта).

Близо 20 години по-късно Нилсен и Маккиоун смятат, че синдромът не е прозодично разстройство, а специфична форма на дизартрия, характеризираща се с нарушение на ритъма на речта. Дизартрията е състояние на затруднено говорене вследствие мозъчно увреждане, което води до невъзможност за контрол на мускулите, използвани в речта.

Изчистване на същността на състоянието

От началото на 20 в. насам са известни по-малко от 200 случая на FAS. През 1982 г. Хари Уитакър въвежда термина "синдром на чуждестранния акцент", като с него назовава феномена, при който церебрална лезия е причината за промяна на акцента. Той за първи път дава дефиниция на състоянието и определя четири критерия, които са в основата му:

• Акцентът звучи на пациента, на неговите познати и на изследователя като чужд.
• Не прилича на родния диалект на засегнатия преди мозъчния инсулт.
• Акцентът е ясно свързан с увреждане на централната нервна система.
• Налице са доказателства, че в миналото пациентът не е говорил чужд език.

През 2010 г. Джо Верховен и Питър Мариен дефинират таксономично разграничение между три вида FAS - неврогенен, психогенен и смесен. При първия вид промяната на акцента е породена от органично увреждане на централната нервна система, независимо от произхода му (вродено, придобито или в развитие). При втория вид тя е свързана с психогенни проблеми, като не са налице идентифицирани мозъчни увреждания.

През 2013 г. професорът по когнитивна наука в университета "Маккуори", Австралия, Линдзи Никълс обяснява синдрома по следния начин: "Гласните са много податливи да бъдат изкривени от леки разлики в разположението на езика, устните или челюстта. Различните езици имат различни гласни и в рамките на един език една от основните разлики между ударенията е в гласните". Има вероятност промените в речта, провокирани от мозъчно увреждане или от психиатрични проблеми, да са достатъчно познати, за да ни напомнят за акцентите.

Как се отразява синдромът на пациентите

Джули Матиас е една от шепата хора във Великобритания със синдром на чуждестранния акцент. Тя е на мнение, че състоянието й е вследствие от автомобилна катастрофа, последвана от ужасяващи мигрени, често придружени от изтощителна болка в тялото.

Матиас цял живот живее в Обединеното кралство, но няколко месеца след началото на тези болезнени периоди забелязва нещо необичайно в говора си - речта й звучи с френски или китайски акцент. Нито един невролог не може да установи точната причина за мигрените й или за новопоявилия се акцент. "Особено болезнено е, когато хората приемат, че липсата на диагноза означава, че състоянието е въображаемо или не виждат въздействието на разстройството", споделя Джули. Хората смятат, че е някакъв вид шега, но не е. "Лягате да спите, събуждате се и вече не звучите като човека, който наистина сте - и нищо не можете да направите по въпроса", допълва тя. Джули се чувства сякаш й е отнета идентичността, дори имало период, в който се страхувала, че няма да види собственото си отражение в огледалото, като слуша собствения си глас, който вече звучал като чужд.

>>> Как влияят емоциите на говора при хора с афазия

Освен проблемите с идентичността, Матиас трябва да се справя и с отношението на останалите хора към нея. Понякога се усеща като чужденец в собствената си страна, дори има неприятно изживяване, при което към нея е проявен расизъм. Не е тайна, че начинът, по който говори даден човек, "спомага" хората да формират граници между различните социални групи.

Както други хора в това състояние, Джули се стреми да бъде положително настроена. "Опитваме се да гледаме от добрата страна, нещата може да са по-лоши. Състоянието ми, както го знаем - а не знаем много, не е животозастрашаващо. Просто трябва да се научиш да се справяш - да продължаваш да се бориш всеки ден", казва тя.