Синтезиране на витамин Е в началото на 20 век

От 1925г.

Към днешна дата учените знаят, че Витамин E (наричан още токоферол и витамин на фертилността) има гръцки произход на името (от токос - потомство и феро - нося). Този представител на семейството на витамините е мастно разтворим и е важен антиоксидант, а в природата могат да се срещнат в свободно състояние неговите осем изомерни "братя", всеки от които отговаря за различна биологична активност и функция в нашето тяло. Витамин Е защитава клетъчните мембрани от натрупването на отпадни продукти, а недоимъкът му може да доведе до анемия.
Звучи добре, нали? Да, ние имаме преимуществото да знаем всички тези факти, но вероятно малко от нас знаят имената, които "стоят" зад тези важни открития по адрес на витамина на фертилността. Е, тук на "помощ" можем да потърсим "услугите" на медицинската история.

И така, витамин Е бил открит през далечната 1922 година от Хърбърт М. Евънс и Катрин Бишъп. Доктор Евънс е анатом и ембриолог по образование. Той бил доцент по анатомия в университета "Джон Хопкинс". Медикът се преместил в Калифорния през 1915 г. и започнал работа като професор по анатомия в университета "Бъркли". Неговите медицински университетски изследвания били посветени на проблемите, свързани с човешкото хранене, ендокринология, ембриология и хистология. През 1922 година той съумял да изолира човешки хормон на растежа, който се оказал от съществена важност за човешкия растеж и развитие.

Това е професор Евънс

Това е доктор Бишъп

Колежката на професор Евънс – доктор Катрин Бишъп, започнала научната си работа почти веднага след завършване на медицинското си образование. Кариерата на изследователите била увенчана с най-голям успех, когато открили,  че изследваните от нея и д-р Евънс лабораторни плъхове не успели да се възпроизведат, тъй като били хранени със свинска мас, която била и единственият им източник на мазнини.

Според изследователите, "злото било поправено", когато към менюто на лабораторните гризачи се присъединило съединение, синтезирано от маслото на пшеничен зародиш и маруля. Така, за известно време неизвестният пшеничен компонент бил наричан "фактор, възпрепятстващ стерилитета". Били нужни цели три години на д-р Евънс и доктор Бишъп, за да решат, че техният фактор трябва да бъде преименуван на витамин Е. Знаете ли защо е избрано точно това име? Много просто: през 1922 година бил "роден" друг член на семейството на витамините – витамин D. Лекарите взели справедливото решение да добавят към името на откритото от тях вещество следващата буква от латинската азбука, а именно – Е. Определено не можем да обвиним медиците в липса на креативност.  

Доктор Евънс установил, че новият витамин е мастноразтворим. Освен това, той и д-р Гладис Емерсън (1903 година) доказали, че недостигът на витамин Е причинява два различни репродуктивни проблема при женските и мъжките лабораторни животни.  Освен това, недоимъкът на мастноразтворимия витамин води до появата на мускулна дистрофия при много видове животни. Въпреки това, в продължение на почти три десетилетия, изследователите не са установили дали токоферолът оказва някакъв ефект върху хората.

Синтезиране на витамин Е

След като витамин Е бил "открит" професор Евънс и доктор Емерсън изолирали токоферол в чист вид от масло от пшенични зародиши, царевица и памук през 1936 година. През 1938 г. това полезно вещество било синтезирано и от Пол Керър (1889-1971) и колегите му.  Учените от екипа на Керър открили, че витамин Е изпълнява защитна функция в нашите клетки. Токоферолът прекратявал комбинирането между ненаситените мастни киселини с кислорода (от часовете по химия знаем, че когато ненаситените мастни киселини и кислородът се свържат, тъканите се разрушават).

Първоначално се смятало, че витамин Е регулира окисляването, виновно за тъканните увреждания при животните. Но медицински изследвания, посветени на изучаването на хранителните добавки, обхванали периода от 1940-та до 1950-та година, показали  друго. Станало ясно, че при недоносените бебета се установяват ниски нива на токоферол в кръвните проби. Същите тези изследвания показали, че в кръвта на недоносените деца се наблюдават и други нередности. Така, през 1968 г. витамин Е най-накрая бил признат като основна хранителна съставка, която трябва да присъства в менюто на хората.

Именно така бил "роден" витамин Е, който се присъединил към "витаминното си семейство", спасило живота и доброто здраве на много хора.