Синтезиране на витамин К през 1930 година

От 1930г.

Появата на витамин К и причисляването му към голямото семейство на витамините е резултат от работата на Карл Питър Хенрик Дам, обхванала периода от 1928 до 1930 година. Изследователят е работил в биохимичния институт в университета в Копенхаген. Работата му била посветена на холестеролния метоболизъм.

Датският химик провел експеримент, който щял да се окаже от ключово значение за появата на витамин К. За да постигне целите на своето изследване Дам използвал пилета. Химикът наблюдавал появата на спонтанна склонност към хеморагия (кръвоизливи) при пилетата, хранени повече от 2-3 седмици със смески, богати на холестерол и храни без никакво липидно съдържание. Това коагулационно разстройство при птиците било съчетано с намалено съдържание на протромбин в кръвта.

По това време, нито един от известните до тогавашния момент витамини (А, С и D) не бил в състояние да предотврати смущението в коагулацията. Това накарало Дам да изкаже теорията си, че съществува нов, мастноразтворим витамин, който регулира кръвосъсирването. Той би следвало да присъства в зеленолистните зеленчуци и черния дроб, тъй като допълнителният прием на тези хранителни вещества възстановявал нормалната кръвна коагулация при животните.

Нещо повече Дам бил в състояние да лекува успешно кръвоизливите на кокошките с етеров екстракт, получен от люцерна. Изследователят нарекъл това вещество антихеморагичен витамин или "витамин К" (К от коагулация).

През 1930 година, няколко работни изследователски групи се заели с изолирането и изследването на витамин К. В този момент, учените, част от американска група, ръководена от биохимика Едуард Алберт Дойси успели да изолират антихеморагичния витамин К, описвайки неговата нафтохинонова пръстеновидна химична структура.

През 1943 година двамата изследователи Дам и Дойси били удостоени с Нобелова награда за медицина за откриването и изясняването на химичната структура на витамин K. Точната биохимична функцията на новия витамин не била окончателно изяснена до края на 1970-те години, когато бил открит и описан цикълът на витамин К.

Понастоящем са известни около 14 витамин К-зависими протеина, повлияващи на  хемостазата, калциевия метаболизъм, контрола на клетъчния растеж, апоптозата и сигналната трансдукция.

От казаното до тук можем да обобщим, че синтезирането на витамин К през 1930 година и изясняването на действието филохинона му "осигурило" място в семейството на витамините, имащи неоспорима роля за доброто здраве на човека.  

Статията е част от историята на:

• История на витамините