Растението кока и кокаинът - употребата им от древните инки до днес

От 1000г. до 2023г.

Кокаинът е мощен стимулатор, извличан от листата на растението кока (Erythroxylum coca). То е разпространено в тропическите южноамерикански гори на Амазонка и планините Анди, където от хиляди години инките и други народи от континента дъвчели листата за повишаване на своята жизненост.

Растението кока е може би едно от най-старите култивирани растения в Южна Америка. Освен като средство за повишаване на енергията и за постигане на еуфория, индианците използвали листата в своите религиозни и културни церемонии.

Началото - дъвчене на листа от кока

В цяла Южна Америка било популярно дъвченето на листа от кока. Причините за това са най-различни - подпомагало работата на голяма надморска височина, служело като локален анестетик по време на трепанация или при рани. Отношението към растението било като към дар от боговете, то участвало във всеки аспект от живота на инките.

През 1492 г. Христофор Колумб открива земите на Централна Америка, въпреки че неговата цел била азиатският континент, но така и не достига до него. Още в началото на завладяването на обитаваните от различните индиански племена земи испанците разбрали за едно от многото богатства, с които те разполагат - листата от кока. Използването им било толкова разпространено, че през 1551 г. дори Католическата църква се намесва в опит да се пресече тяхната употреба. Църквата е на мнение, че използването на листата от кока пречи на разпростирането на християнството в колониална Южна Америка. Католическите епископи се обръщат към местните управляващи да наложат забрана за употреба на силния стимулант. Не се стига до тази крайна мярка, но се ограничава размера на земята, върху която се засажда растението.

Първи свидетелства за употребата на кокаин като лекарство

Първото споменаване на кока в ролята му на лекарство е направено през 1708 г. от германския лекар и ботаник Херман Бурхафе.

Неговият сънародник Алберт Нийман пък изолира от листата на растението веществото, наречено кокаин през 1860 г. Когато го пробва за първи път, той усеща, че прахчето кара езика му да изтръпва.
Около десетина години по-късно един френски химик на име Анджело Мариани създава тоника "Вин Мариани" (Vin Mariani). Напитката съдържа вино от Бордо и листа от кока и става много популярна във Франция и извън нея. Тоникът има славата на еликсир, възстановяващ жизнеността и здравето.

Кокаинът завладява медицинската общност през 19 и началото на 20 в. със своите свойствата. Започва да се употребява при хирургични интервенции в офталмологията като упойка, използва се като основна съставка в сиропи, тоници, хапчета, които лекарите с лекота изписват на деца и възрастни, а знайни и незнайни лечители свободно продават по панаири и импровизирани сергии. Наркотикът е смятан за достоен заместител на морфина, който е способен да излекува пристрастилите се към опиата войници от Гражданската война в САЩ. Доказателство за "омаята", която предизвиква кокаинът сред представители на научната общност, е Зигмунд Фройд - австрийски невролог и психоаналитик. Той започва да експериментира с веществото и дори през 1884 г., когато е на 28 г., пише възхваляваща статия, наименувана „Uber Coca“. Въпреки зависимостта, която развива към веществото, Фройд дълго време защитава и препоръчва употребата му на приятели и пациенти. Цели 12 години ученият се бори срещу пристрастяването си от кокаина.

>>> Опиумният мак и употребата му в миналото

Обявяването на кокаина за забранено вещество

В началото на 20 в. постепенно се забелязва промяна в отношението към кокаина и той вече не е така невъздържано приветстван като чудотворно лекарство. През 1900 г. в САЩ е приет Закона за чистите храни и лекарства, който води до създаването на Агенцията за контрол на храните и лекарствата. Институцията получава правомощия да регулира съдържанието на тези продукти и да изисква описанието на съставките върху етикети. В резултат на това кокаинът е премахнат от състава на различните тоници и лекарства заради пристрастяващия си ефект и неблагоприятните последици.

Употребяващите наркотика под формата на еликсири и други медикаменти обаче намират друг начин да си набавят необходимото. Около 1905 г. става модерно да се смърка кокаин, особено в САЩ. Веществото се носело в малки, пищно украсени кутийки и се смъркало като енфието.

С течение на годините броят на зависимите и починалите вследствие употребата на кокаин постепенно се увеличава. Специално в Съединените щати това провокира първите опити за забрана на наркотика. През 1914 г. става факт Законът на Харисън, който обявява за противозаконни кокаина и опиатите и техните производни. Две години по-късно в Обединеното кралство също се прокарва закон, забраняващ продажбата на морфин и кокаин на британските въоръжени сили. През 1920 г. кокаинът вече е незаконно вещество в цялата империя.

Лека-полека наркотикът загубва своята популярност, но това трае само до 50-те години на 20 в., когато отново се превръща в модерна субстанция, ползвана най-вече от богатите. Докато през 30-те години на миналия век Япония е водещият световен производител на кокаин, следвана от САЩ, Великобритания, Германия и Франция, през 60-те години лидери на вноса стават кубинците, а през следващото десетилетие колумбийците поемат контрола и наводняват американския и световния пазар.

Ерата на крека

В края на 70-те години на 20 в. се появява т.нар. крек в САЩ, който става особено популярен през 80-те години. Той е по-достъпна и по-лесна за производство разновидност на кокаина. Достатъчно е да се разполага със сода бикарбонат и микровълнова. По данни на американската Агенция за борба с наркотиците (DEA) в края на седмото десетилетие на миналия век цената на нелегалния кокаин спада с 80% заради пренасищането на пазара. Това принуждава дилърите да търсят нови начини за пласиране на продуктите си и затова с радост прегръщат новината за появата на крека. Той е под формата на твърдо вещество, което се натрошава на малки парчета и се пуши. Новият наркотик е по-пристрастяващ от кокаина на прах и доста по-евтин.

Данните сочат, че в периода между 1985 и 1989 г. хората, които редовно взимат кокаин, се повишава от 4,2 млн. до 5,2 млн. в САЩ. В големи градове като Ню Йорк престъпността главоломно нараства - доказано е, че употребата на крек стои в основата на 32% от извършените убийства и на 60% от убийствата, свързани с наркотици. През 80-те години на миналия век САЩ навлиза в ерата на крек епидемията.

През последното десетилетие на 21 в. кокаинът все още държи челни позиции по отношение на употреба и разпространение. Например за 2018 г. по данни на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите Великобритания е на първо място в Европа по употреба на кокаин, като Бристол е градът, в който се купува най-много в Обединеното кралство. А Барселона държи първенството в това отношение в ЕС.

Ако в миналото кокаинът е бил наркотикът на богатите, в последните години той вече е изключително леснодостъпен заедно с канабиса и новосъздадените вещества като канабиноидите. Кокаинът е вторият най-често споменаван като употреба наркотик както от хората, които за първи път се подлагат на лечение, така и при случаите на свръхдоза. През 2021 г. той е причинил близо една пета от смъртните случаи, настъпили след предозиране.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината