Случаят Катин и участието на българския патоанатом Марко Марков

От 1943г.

Политическите промени често влияят на съдбата на хората, волно или неволно замесени в тях, дори да става въпрос за авторитетни и утвърдени в професията си личности. Такъв е случаят с изтъкнатия български патоанатом д-р Марко Марков, който е принуден да участва в международната експертна комисия, обследваща масовите убийства на полски офицери и интелектуалци край Катин през април 1943 година.

Десетки хиляди полски офицери и интелектуалци задържани в лагери на НКВД са разстреляни през март 1940 година преди нападението на германците. По това време Сталин и Хитлер са съюзници и току-що са си поделили Полша. Решението за масовата екзекуция е взето на най-високо ниво от съветското правителство, но операцията се провежда тайно, за да не се уронва престижа на СССР. Чак след Сталинградската битка полски работници откриват маскираните гробове (върху тях са засадени дървета), за които научават от местните жители.

Първоначално за района на Катин трябва да замине шефът на катедрата по Съдебна медицина проф. Иван Москов. Той обаче категорично не желае да участва в мисията, организирана от германското правителство и отхвърля настоятелните покани от министър-председателя проф. Богдан Филов – "никой не може да нарежда на един български професор, включително и премиерът". Тогава от правителствения кабинет намират друг патоанатом, д-р Марко Марков, който работи в катедрата на проф. Москов. Върху него се осъществява по-силен натиск и му се заявява, че не може да откаже.

Създаване на международната експертна комисия

Нацисткото министерство на пропагандата се възползва от разкрития масов гроб, с което цели да извлече политически дивиденти и да всее раздор в противниците си. Немците искат експертизата да бъде под егидата на Международния червен кръст, откъдето има изискване в нея да се включат всички заинтересовани страни. Затова се създава международната комисия, в която влизат само представители на страните, които са съюзници или симпатизират на Германия, с изключение на неутрална Швейцария. По обясними причини Съветският съюз отхвърля обвиненията и отказва участие. Същото прави и Великобритания, която е приютила емигрантското полско правителство на ген. Сикорски. Англичаните не искат да изострят отношенията си с руснаците, които са техен съюзник срещу Хитлер.

Ексхумирани са над 4000 тела, около половината от тях са идентифицирани според откритите документи. Установено е, че всички са застреляни с един куршум в тила – метод, който се използва както от НКВД, така и от Гестапо. Развитието на кореновата система на дърветата, засадени върху заритите ровове с убитите, видът и други данни доказват времето на масовите убийства – 1940 година.

Членовете на комисията имат определен брой ексхумации, които трябва да огледат и да опишат наблюденията си в анкетни карти. Общият протокол и заключенията се правят от германците, а всички специалисти са принудени да подпишат протокола в немска военна база. Тези планирани действия имат една цел – да се използва за пропаганда и всяване на смут в противниците от антихитлеристката коалиция.

Д-р Марков подписва, но категорично отказва да се включи в серията от публикации и обсъждания по темата, които се провеждат непосредствено след неговото завръщане в България.

Правителствата на Великобритания и САЩ не повдигат въпроса пред своя съюзник, а съратниците на Сталин, след германските изявления, напълно отричат участието си в убийствата и ги приписват на "фашистките нашественици". Лидерът на полското правителство в изгнание ген. В. Сикорски загива мистериозно в самолетна катастрофа край Гибралтар.

Налагане на версията на НКВД

С навлизането на Червената армия в България д-р Марко Марков е арестуван и е изправен пред т. нар. Народен съд. Обвинението срещу него е, че е участвал в злепоставяща и оклеветяваща акция срещу СССР, с който по време на комисията страната ни поддържа дипломатически отношения и не е в състояние на война. Не е ясно как е щял да завърши процесът, ако спецслужбите на Съветите не се заинтересували от случая.

За аферата Катин е създадена съветска комисия, оглавена от висшия партиен функционер Шепилов, която фалшифицира фактите и прехвърля вината на германците за разстрелите. В София е Кабулов, изпратен лично от всемогъщия министър на НКВД Берия. Той принуждава българския патолог да заяви, че е участвал в експертизата под натиск и е подписал по принуда неверни протоколи. Притиснат, д-р Марков се съгласява, защото така спасява живота си. През 1945-а лекарят получава оправдателна присъда.

На следващата година е заставен да свидетелства пред Нюрнбергския трибунал, където съветските представители повдигат обвинение срещу германците и за масовата екзекуция на поляците край Катин. Освен Марков, тази теза подкрепя и чешкият участник в злощастната експертиза – д-р Хашек, изпитал на гърба си същото въздействие. Останалите участници в международната комисия обаче не поддържат версията на руснаците. В Нюрнберг това обвинение не е прието от трибунала.

По-късно, вече проф. Марков, отново е принуден да повтори фалшифицираната история за Катин, след разрива на отношенията на САЩ и СССР по време на войната в Корея. Съветите обвиняват американците, че са използвали бактериологическо оръжие в конфликта, а Щатите отново създават комисия за случая Катин. Заради поредните политически игри между Великите сили той отново препотвърждава версията на СССР, която се поддържа от съветските правителства до разпадането на Съюза и едва в началото на новия век руснаците признават вината си.

По ирония на съдбата шефът на катедрата по Съдебна медицина проф. Иван Москов също претърпява политическа репресия. Заради извършената от него аутопсия на тялото на цар Борис III, той е дискредитиран и се слага край на професионалната му кариера. В смъртния акт е записал като причина за смъртта инфаркт, а не че монархът е отровен. С това не може да се спечелят политически дивиденти, а той не пожелава да промени становището си.

Така двама изтъкнати български медици стават жертва на политическата конюнктура.