Случаят на Алексис Мартин, демонстриращ как функционира човешкото храносмилане

От 1822г.

В днешната ни статия ще ви разкажем за историята на човек, чиято огнестрелна рана създава фистула в стомаха му, която играе ролята на своеобразен „прозорец” към кухинния орган. Тази рядка възможност дава на учените повече информация за това как функционира храносмилането.

Потърпевшият пациент, изкарващ си прехраната с траперство, на име Алексис Сент Мартин, променя начина, по който физиолозите изследват тялото. Чрез него те разработват нови медицински проучвания. Обществото и медиците "осъзнават, че това е революционен подход към физиологията и медицината”, твърди съавторът на едно от изследванията - д-р Ричард Роджърс, невролог от института за биомедицински изследвания "Пенингтън" в Батън Руж, Лос Анджелис.

В далечното минало: „Медиците обикновено преценят какво не е наред с пациента или как функционира тялото му най-вече въз основа на 1600-годишните медицински идеи на Гален – без дори да се замислят върху тях”, твърди Роджърс. Констатациите му са публикувани на 23 април 2013 г. на конференцията "Експериментална биология 2013", проведена в Бостън, Масачузетс.

Кървавата рана – „прозорец” съм стомаха на Алексис Мартин

Ще ви върнем назад във времето, когато физиологът Уилям Бомънт практикува като военен лекар, изпратен за известно време във Форт Макинак на остров Макинак, Мичиган. На 6 юни 1822 г. лекарят бива извикан по спешност. Случаят е драматичен – в лечебното заведение с огнестрелна рана, нанесена по невнимание, постъпва 19-годишният трапер Алексис Сент Мартин. Раната му е кървава, а положението е толкова драматично, че медикът се съмнява дали пациента му ще може да преживее нощта.

"Парчета от белия дроб на младежа буквално висят от раната му", казва д-р Роджърс пред медицинското списание „LiveScience”. Невероятно или не, д-р Бомънт извършва няколко операции, без да ползва антисептик и анестезия. В продължение на няколко месеца състоянието на Мартин е критично, но въпреки всичко, младежът се възстановява.

За съжаление, на Мартин му омръзват безкрайните операции и процедури. Той решава да остане с фистула (това дупката в стомаха, направена от куршума, а след това доразширена изкуствено от хирурга). Тя оставя пациента с отвор, позволяващ лекарите да виждат директно процесите в стомаха му. Силната стомашна киселина, на практика, дезинфекцира раната отвътре навън, което прави зашиването ненужно. Тъй като Мартин вече не може да работи като трапер, д-р Бомънт го наема като свой помощник. Ежедневната задача по почистването на фистулата, дава на д-р Бомънт любопитно медицинска идея: той ще може да наблюдава директно процеса храносмилане. Така през следващите няколко години Бомънт записва информацията за всичко, което попада в стомаха на Мартин, а след това - описва случващото се в него. Той, също така, взема проби от стомашните секрети и ги изпраща на химици за анализ – нечувана и изключително необичайна задача по онова време.

Неговите точни наблюдения го карат да стигне до заключението, че силната солна киселина в стомаха (която по никакъв начин не е подпомогната от минималното движение на пациента), всъщност играе най-ключовата роля в процесите по храносмилането. Става ясно, че стомашните движения не играят толкова съществена  роля в смилането на храната, както се смята допреди от немалко именити физиолози.

"Той е първият, който наблюдава процесите на храносмилането в реално време", казва Роджърс. Изследователят продължава: „Той беше и първият лекар, който забеляза, че храносмилането на Мартин е забавено, в моментите когато мъжа е трескав. Той направи пръв връзката, че патологичните процеси оказват негативно влияние върху функциите на храносмилателната система” - казва Роджърс.

Революционният подход към разбирането на физиоогията

Констатациите на д-р Бомънт проправят пътя на „съвременната физиология, където наблюденията водят до заключения, а не обратното”, казва Роджърс. Проучването, също така, поставя началото на някои от първите контролирани опити с животни, които карат физиолозите да осъзнаят, че по този начин ще могат да постигат по-бързи резултати. Изследователите започват все по-често да създават по хирургичен път фистули на животните като тази на Мартин.

Експериментите на д-р Бомънт вдъхновяват известния руски физиолог Иван Павлов да прави фистули в кучетата. Медицинският случай на Мартин играе ролята на своеобразен прозорец, внесъл светлина за работата на учените. Именно така те научават повече физиологията на храносмилането, а успехът им кара Павлов да направи така известните си изводи за условния рефлекс.

Мартин, междувременно, доживява до преклонната възраст от 83 години, връщайки се за известно време към траперството, преди да се отдаде на новата си страст - фермерството.

По статията работи: Виктория Милова